1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо Кремъл променя тона си към България?

Въпреки членството на България в НАТО, Русия иска да развива отношения с тази много близка в духовен и исторически план страна, заяви Путин. Означава ли това, че Кремъл променя тона си към България? И ако да - защо?

Анализ на Ясен Бояджиев:

„Съвсем не е случайно, че президентът Путин се изказа доста остро по отношение на България. Уверен съм, че той имаше основания за това. В резултат станахме без вина виновни, без да имаме никакво желание, още по-малко цел отношенията между България и Русия да станат хладни.” Това са думи на българския министър-председател, казани в началото на юли в интервю за официалната руска информационна агенция ТАСС, което прозвуча тогава като оправдание за българското участие в европейските санкции срещу Москва.

Малко повече от месец по-късно идва изявлението на руския президент, което определено не звучи „остро”. „Членството на България в НАТО е свършен факт. Не знам дали самата България се радва (на членството). Решението обаче е взето, това е суверенен избор на българския народ, ние се отнасяме към него с уважение и ще работим с България независимо от всички сложни въпроси, свързани с реализацията на каквито и да е проекти, в това число в областта на енергетиката, като например Южен поток", каза Владимир Путин в Ялта, на анексирания от страната му украински полуостров Крим. "Русия смята България за много близка в духовен и исторически план страна и възнамерява да развива с нея отношения във всички направления”, добави той. А мнозина в България разчетоха думите му като „ясен знак” и „промяна на тона”.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Случайност или постановка?

Доколко това е така, може да се съди по конкретната ситуация и сравнението с предишни изявления на руския президент. Путин направи изявлението си по време на среща с двайсетина представители на националните общности в Крим. Ако се съди по доста оскъдните информации за тази среща в руските медии, става дума за доста казионно събитие. В един от малкото по-подробни репортажи вестник „Комерсант” го определя като „тържествена церемония за демонстрация на единството на народностите в Крим пред лицето на самия Владимир Путин”.

Някъде към края на срещата, в поредицата откровено подмазвачески изказвания успява да се вмести и представителят на българската общност на полуострова, за да каже, че вярва в силата на народната дипломация и че контактите на неговите земляци с историческата им родина са важно звено в диалога между Русия и България. Именно в отговор на казаното от него Путин прави своя коментар за България. Дали той е резултат от случайна куртоазност или пък става дума за предварителна постановка - може само да се гадае.

Редакцията препоръчва

Открийте разликите

Колкото до сравнението, като база за него може да послужи само изявлението на руския президент от 1 декември миналата година в Анкара, когато той обяви края на „Южен поток” и началото на „Турски поток”. Оттогава досега по адрес на България Путин не е казвал нищо „остро”. Говорители на охлаждането на двустранните отношения бяха някои руски медии и политици от типа на Владимир Жириновски, който си позволи да каже, че "българите трябва да ни пълзят в краката”, а българският президент е „негодник и лакей на ЦРУ".

В Анкара Путин стовари върху България вината за провала на „Южен поток” и заяви, че тя е „лишена от възможност да се държи като суверенна държава”. Макар и в по-завоалирана форма, в новото си изявление той казва същото: с твърдението, че България (а не Русия заради нежеланието си да съобрази газопровода с европейското и българското законодателство) се е отказала от „Южен поток”, и с намека, че българите не се радват на членството си в НАТО.

Газовото "направление"

Въпреки че в съдържателен план кой знае какви разлики не се откриват, все пак като цяло последното изявление на руския президент е в подчертано помирителен тон. Най-малкото заради неколкократното повторение, че Русия „ще работи и развива отношения с България във всички направления”. Какви могат да бъдат тези „направления”? Те са главно две - и двете свързани с геостратегическото противопоставяне между Русия и Запада покрай Украйна, доколкото България може да бъде някакъв фактор в него заради географското си положение и членството си в Европейския съюз и НАТО.

Първото направление са руските газови проекти, които трябва да се разглеждат не само (и може би не толкова) като икономически начинания, а и като инструмент на руската външна политика. Промяната в това направление през последните месеци е, че „Турски поток” очевидно се натъква на трудно преодолими препятствия и така се отдалечава от направените на 1 декември гръмки анонси. Не само че строителството му не е започнало, но и все още няма подписан никакъв договор. Вече се говори за евентуалното му редуциране до само една тръба за задоволяване единствено на турските нужди. Категоричната заплаха, че след 2019 година газ за Европа през Украйна вече няма да се транзитира, бе отменена. И въпреки уверенията, „Южен поток” изглежда по-скоро временно поставен „на трупчета”, отколкото окончателно забравен. България все още не е официално уведомена за прекратяването на проекта, компанията „Южен поток-България” продължава да съществува, тръбите продължават да чакат на склад във Варна и Бургас, а в българските енергийни среди периодично се появяват слухове, че газопроводът в някакъв вариант е все още желан и възможен. Слухове, подхранвани очевидно и от руска страна.

Bulgarien Plakat in Sofia für South Stream

"Южен поток" не е погребан?

Мнозина специалисти твърдят, че в края на краищата няма да има нито „турски”, нито „южен” поток - заради силно съмнителната им икономическа рентабилност на фона на наличния огромен и незапълнен транзитен капацитет. Така или иначе обаче, те поне привидно трябва да бъдат поддържани като инструмент за натиск, в което някаква роля е отредена и на България.

България като слабо звено

Второто направление е свързано с опитите на Москва да намери и разшири пукнатините в единството на ЕС и НАТО и да подкопае бъдещите им общи позиции и решения - както по отношение на санкциите, така и що се отнася до мерките за сигурност. И в това отношение в България има благодатна почва. И по двата въпроса руските позиции имат откровени агенти, включително сред някои от т.нар. системни партии в българския парламент. Те посрещнаха с нескрита радост и последното изявление на Путин. „Все по-ясен става фактът, че картината, която ни се рисува за една агресивна и непримирима Русия, не съответства на истинските намерения на тази страна”, заяви например говорител на социалистическата партия. След като припомни, че партията му е за преразглеждане на санкциите срещу Русия, говорителят добави, че „България е призвана заради геополитическото си място, но и заради дълбоката си духовна и културна връзка с Русия, да играе ролята на помирител и да допринася за изглаждане на споровете”.

Основания да се гледа на България като на едно от слабите и податливи на влияние звена в общата позиция на Запада дава и българският премиер. Ако се съди по изявленията му, участието на България в санкциите срещу Русия не е резултат от осъзната принципна необходимост, а по-скоро от външна принуда, с която страната няма как да не се съобрази. "Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени", каза българският премиер във вече цитираното интервю за ТАСС.

Помирителни изявления като това на руския президент са очевидно насърчение за подобни позиции и настроения в България. Те са насочени, впрочем, и към общественото мнение, което също е раздвоено.

„Така и трябва да бъде между два братски народа. Не говоря за правителствата” - така читател на едно от големите български издания коментира в интернет думите на руския президент.

„Путин иска да развива отношения с мен и да ми сътрудничи? Смята, че съм му близка в духовен и исторически план? Помощ!!!”, написа в същия форум читателка.