1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Защо войната срещу терора излезе неуспешна

След атентатите в Лондон и Египет съществува переспектива за откриването на по-ефикасни средства срещу тероризма. Затова Западът се нуждае от други съюзници и ясен поглед върху исляма.

В началото, пише Туман, беше невярното слово, словото за войната срещу терора. Западът се концентрира върху военния аспект без да обръща внимание на кампанията на Ал Кайда за прелъстяване на европейските мюсюлмани. Войните в Афганистан и Ирак донесоха много жертви, много повече, отколкото бяха убитите от терористите. Оказа се обаче, че убийците не идват от местата на бойните действия, от Палестина, Ирак или Афганистан. Причините за терора в Европа не идват оттам; оттам идва мотивацията, дрогата на джихадистите.

Терористите твърдят, че искат да ударят Запада, но в повечето случаи покосяват мюсюлмани. Сред убитите в Шарм ел Шейх имаше само няколко “кръстоносци и колонизатори”, затова пък десетки египтяни. Затова не може да има съмнение в искреността на възмущението на мюсюлманите. То потвърждава косвено заключението на американския институт Пю Рисърч Сентър, според което подкрепата за Бин Ладен в ислямския свят намалява осезаемо. Три четвърти от населението на Мароко, Индонезия и Турция се страхуват от ислямския екстремизъм.

Михаел Туман пише, че тъкмо тук се крие шансът за западните стратези: не във войната срещу терора, а в съюза на Запада със самите мюсюлмани. Той смята, че това може да стане на три стъпки.

На първо място не всеки ислямист е по принцип клиент на прокурора. Завръщането на терора в Египет показва колко неефикасни са усилията за изолиране и затваряне на ислямистите. Това само укрепва най-радикалните сред тях. Примерът на Турция, Йордания и Мароко показва от друга страна, че е разумно да бъдат разрешени, дори допуснати до власт умерените ислямистки партии. Изискванията на държавните институции укрепват страната. Ислямистите се разцепват на джихадисти и демократи. Именно с последните трябва да взаимодействат западните дипломати и политици.

На второ място Туман препоръчва задълбочаване на усилията за интеграция на мюсюлманите. Как конкретно да стане това? Европейските държави, а не саудитски фондации трябва да задават програмата в ислямските училища в Европа. Те, а не турски министерства трябва да предлагат факултети за ислямска теология – плюс стипендии, курсове, малки кредити.

На последно място – но не по важност - е необходимо да се идентифицира ясно врагът. Непоправимите радикални ислямисти не заслужават защита, а полицейско наблюдение и изгонване, при съблюдаване естествено на Женевските конвенции. Правовата държава обаче изглежда просто беззъба, щом на германските власти им трябваха шест години, за да предадат на Турция екстремиста Каплан, щом кюрдски и арабски терористи с помощта на германски адвокати в продължение на години избягват наказание.

Европейците не трябва да водят поход срещу една чужда култура, а разяснителна кампания. Макар че традиционно мислещите мюсюлмани трудно се интегрират, трябва да сме наясно, заключава Туман, че Европа не е застрашена от исляма, а от терористите, които злоупотребяват с исляма. Нашият съюз с деспотични врагове на исляма от Мубарак до Путин само вреди.