Защо България не може без ментори? | Новини и анализи от България | DW | 22.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо България не може без ментори?

Трябва ли България да се жалва толкова често в европейските институции? И по този начин да превръща Брюксел в един вид българско "Бюро жалби"? Георги Папакочев потърси две експертни мнения.

За два месеца от началото на годината Брюксел беше обсипан с жалби от политици и институции в България. В последния ден на декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов информира с писма всички европейски институции за поредния скандал с подслушванията. Тогава той се оплака пред тях, че незаконното следене на разговорите - неговите и тези на заместника му Цветан Цветанов - било политически скандал „не само на национално, но и на международно ниво“.

Тези дни заместник-председателката на ЕК и еврокомисарка по правосъдието Вивиан Рединг отговори на питането на 15 евродепутати от всички фракции за „записите на заповеди“ от кандидат-депутати на партия „Атака“ през 2009 година. Г-жа Рединг съвсем ясно подчертава, че случаят трябва да бъде цялостно разследван от компетентните национални органи, тъй като ЕК няма правомощията да налага на която и да е страна-членка подобно разследване. Въпреки точния ѝ отговор, конкурентна на „Атака“ националистическа формация публично обяви, че еврокомисарката била „призовала“ за намеса на българските компетентни органи и за „пресичане“ на подобна финнсова зависимост.

Банкови медии - що е то?

През тази седмица базираният в Брюксел портал „Юроактив“ съобщи за писмото на председателя на Надзорния съвет и мажоратарен собственик на КТБ Цветан Василев до ЕК и ЕП. В него той изразява недоволството си, че е разпознат поименно в коментар на журналиста Светослав Терзиев от в.“Сега“ заедно с Делян Пеевски и Ирена Кръстева в първия антикорупционен доклад на ЕК. В него пише дословно, че "собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира независимостта на издателствата". По този повод Микеле Черконе, говорител на комисарката по вътрешните работи Малстрьом, казва: "Разделът за България в антикорупционния доклад не посочва лица поименно". А служител в ЕК, пожелал анонимност, коментира пред същия портал, че журналистите са „свободни да коментират докладите на комисията както пожелаят“.

Viviane Reding

На еврокомисарката Вивиан Рединг често ѝ се налага да реагира на запитвания от България

„Това самò по себе си е абсурдно. Търсенето от КТБ на сметка за журналистическа етика, и то пред европейски институции, означава, че банката се намесва в медийната сфера. Не съм убеден, че банкерите са най-големите специалисти по медийните въпроси“, коментира за ДВ журналистът Светослав Терзиев. По думите му опитът на КТБ да упражнява натиск върху независим вестник показва, че банката е някакъв участник в медийния пазар, макар тя официално да отрича това. „Опитът на КТБ да установи контрол и върху медии, които не принадлежат към монопола на Кръстева и Пеевски, създава впечатление за изграждане на някаква тоталитарна схема, която се стреми да покрие всичко“, коментира журналистът.

Вече никой не вярва в институциите

От писмото на КТБ до ЕК е силно „впечатлена“ и Юлиана Николова от Центъра за модернизация на политиката и бивша съветничка по усвояването на средства от ЕС в кабинета на ГЕРБ. „Как така доклад на комисията, който е приет от Съвета на министрите, и е коментиран от българските институции, би могъл да бъде тълкуван като уронване на престиж и на доброто име?, пита тя. Според Николова сякаш комисията ни казва да се дълржим сериозно, и това е най-обидното за нас като българи, допълва тя. В случая журналистът е отграничил информацията от личния си коментар, а ЕК няма навика да гълчи журналистите за техните мнения и интерпретации, защото това е тяхно професионално право, уточнява експертката по европейски въпроси.

Многото писма до Брюксел от една страна са доказателство, че дори политиците, които са задължени да изграждат институциите в държавата, вече не вярват в тях. От друга страна жалването в ЕК е израз на манталитета „Не съм пораснал“ и звучи точно като някогашното ученическо „Моля, другарко, кажете им!“, казва Юлиана Николова. Затова тя се опасява, че все още България не е превъзмогнали фазата на предприсъединителния си период в ЕС. "Все чакаме някой да ни е ментор и вярваме повече на външната оценка и на външния експерт", добавя тя.

Брюксел не е инквизитор

Zeichnung Bulgarien EU

Така някои виждат ролята на България в ЕС

Светослав Терзиев пък смята, че Брюксел не би могъл да поеме функцията на „Велик инквизитор“ в ЕС, защото няма как да изземе правомощията на отделните държави. „Дори да допуснем, че Европа ще върви към федерация от типа Европейски съединени щати, не бива да забравяме, че и в САЩ отделните щати имат свои работещи законодателни и изпълнителни органи. Трудно можем да си представим такава огромна европейска институция, която да управлява пробемите в толкова много страни-членки, коментира Терзиев.

Юлиана Николова пък искрено се надява след евроизборите през май да настъпи някаква промяна в посока на еманципиране на българските институции от ЕК и те да могат да се държат достойно. „За съжаление вероятността това да се случи е малка. Ще се сменят хората, но манталитетът, самочувствието на държавата и съзнанието, че спазваме нашите правила и искаме те да съответстват с правилата в ЕС, едва ли ще се променят толкова бързо“, казва Николова.

Редакцията препоръчва