1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Защо Берлин има нужда от Вашингтон?

Така е озаглавен коментар от вестник Ди Велт, посветен на първата среща на новия германски външен министър Франц Валтер Щайнмайер с неговата американска колежка Кондолийза Райз във Вашингтон. В коментара, който ви предлагаме да чуете, се споменава и България като проамерикаански настроена страна.

default

Герхард Шрьодер остана верен на антиамериканските си стериотипи до последния ден от канцлерсттвото си. Дори и при изпълненото със сълзи изпращане на канцлера по време на синдикалния конгрес през октомври Шрьодер не пропусна да изпрати последна отровна стреличка в посока Ващингтон. Критиката му по отношение на прекаленото държавно дерегулиране достигна кулминацията си в изречението : “Аз бих могъл да назова като пример една държава, но постът, който изпълнявам не ми позволява да направя това, макар че всеки знае, става дума за Америка.”

Зад подобни изявлентия се прикрива променената основна ориентация на външните отношения на червено-зелената коалция.САЩ, 40 години гарант за сигурността на Западна Германия не са днес автоматично схващани като саморазбиращия се външнополитически партньор на Германия. В хода на войната срещу Ирак германският канцлер се извърна от САЩ и се обвърза почти безусловно с Франция и Русия. Само че макар Шрьодер и неговите многобройни приятели в партията му да не искат да видят германския интерес спрямо САЩ, той все пак същестува. Берлин има нужда от Вашингтон и затова има поне пет основания.

Първо: като противотежест на Франция. Още по времето на Студената война федерамната република печелеше сдипломатическа тежест от ненамесата си в отношенията между Вашингтон и Париж. Тъй като обаче и Вашингтон и Париж имаха нужда от германците като партньор управялващите в Бон бяха ухажвани от две страни. При създаването на европейски военни капацитети в рамките на НАТО, в подкрепата за Израел, в борбата срещу аграрния протекциовизъм, германската позиция е много по-близка до американската, отколкото до френската.

Второ. Германия може да подобри имиджа си в Средна и Северна Европа само с помощта на Вашингтон. Посещението на Шрьодер в Калининград, солидаризирането му с Путиновата политика на диктат и договора за газопровод през Балтийско море директно от Русия до Германия предизвикаха у прибалтийските републики и Полша стари страхове от германо-руски съюз.

Трето. Германия има нужда от САЩ, за да разшири присъствието си в международните организации. Без значение, какво се мисли по отношение на претенциите на Германишя за постоянно място в съвета за сигурност, без подкрепата на суперсилата САЩ беше ясно, че това начинание ще се окаже недоносче.Дори и в рамките на ЕС, където повечето от 25-те страни застанаха на страната на САЩ във войната срещу Ирак, антиемариканските позиции губят почва под кратака си. Сега с приемането на Румъния и България, в ЕС влизат още две проамерикански настроени страни.

Четвърто. Вносът от САЩ представлява девет процента от целия внос на федерлната република и с това заемат второ място след Франция. Така че колкото и да говорим за гигантския търговски дефицит в резултат на намалялото потребителско търсене у американците, търговските отношения с тях гарантират работни места предимно във важните сектори като автомобило- и машиностроене, както и химическата промишленост.

Пето, от десетилетия насам световната политика на САЩ създава добра база за осъществяване на германските външнополитчески и икономически интереси. Вашинготн може и да допуска грешки като например Ирак, но без неговия ангажимент в кашмир, близкоизточмния конфликт и водещата му роля в борбата срещу ядрлепните програми на Северна Корея и Иран, светът щеше да бъде още по неприятно за живеене място.

Ето защо ако новото германско правителство се обвърже отново по-тясно с САЩ, това няма да има нищо общо с жестове на благодарност или пък с васалско поведение.