1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Застарелият континент - Европа през 21-то столетие

Как ще изглежда Европа през 2050 година? Демоскопските прогнози очертават драматично застаряване на континента и критично намаляване на населението, особено в Източна Европа и страни като България, Украйна, балтийските държави.

default

В последния брой на списание “Меркур” Валтер Лакьор поставя въпроса как ще се развие Европа през този век. През последните години в СЩ са публикувани редица книги, в които се застъпва тезата, че 21-то столетие ще бъде европейското столетие. Бъдещето принадлежи съответно на обединена Европа, докато Америка остава на заден план. Никой от авторите, които смело прогнозират бляскаво бъдеще за Европа, няма, изглежда, понятие от демография.

“Според оценки на ООН през 1900 г. 21% от световното население живее в Европа. Днес това са по-малко от 12%. Според прогнозите през 2050 г. Европа ще бъде населявана само от 7% от световното насление, а в края на столетието това ще бъдат едва 4%. Според тези предвиждания германското население, наброяващо днес 82 милиона, до края на века ще намалее на 32 милиона, населението в Италия от 57 милиона ще спадне на 15 милиона, в Испания – от 40 на 12 милиона. Още по-драматично ще бъде развитието в Източна Европа. До 2050 г. населението на Украйна ще намалее с 43%, в България – с 34%, в прибалтийските страни – с 25%. Сходни са и прогнозите за Руската федерация. В края на столетието в Йемен ще живеят много повече хора, отколкото в Русия.”

Невероятно е тази тенденция да се промени, пише Лакьор. През последните 150 години процентът на раждаемостта в Европа е намалял и не отбелязва колебания. “През 2050 г. Европа ще бъде старчески континент. Да вземем за пример Германия. Днес тук живеят 45 милиона хора на възраст между 20 и 60 години. През 2050 година те ще бъдат 30 милиона, през 2100 г. само 20 милиона. За да се развива икономиката и за да функционира социалната държава, Германия има нужда от помощ от вън. Тя се нуждае от преселници. Днес обаче във всички европейски страни се наблюдава нарастваща съпротива срещу имиграцията.”

Откъде да дойдат имигрантите? Едва ли от Източна Европа, например от Полша и Украйна, където населението също драматично ще намалява. Имигрантите ще идват, както и сега, от Северна Африка и Близкия Изток, от африканските региони на юг от Сахара, от Южна Азия. Процентът на раждаемостта там е по-висока, отколкото в Европа. “Ако днес едно на четири деца, родени в Германия, е от чужд произход, след 10-15 години това ще бъдат три деца. Посочените цифри не са проекции, а вече реалност. Около 30 до 40% от младите хора под 18 годишна възраст, живеещи в западногермански градове като Кьолн и Дуисбург, Хамбург и Франкфурт, са от чужд произход.”

Сериозен проблем е, че много от имигрантите не се интегрират в съответната страна. “Много имигранти не желаят интеграция. Те живеят в общности, които са напълно изолирани от обществото в страната, където живея. Това е така както в големите, така и в малките градове. Тези хора нямат германски, френски или британски приятели. Те не се срещат с тях, често дори и не говорят езика им. Духовниците им ги уверяват, че техните ценности и традиции са по-добри от тези на “неверниците” и всеки контакт с последните, дори ако това са техните съседи, е нежелателен. По-младите имигранти се оплакват, че са жертви, че са изолирани, но социалното и културно гетоизиране се осъществява до голяма степен доброволно.”

Но дали пък няма да се развие евро-ислямизъм, модерен, толерантен, религиозен мост между Изтока и Запада? Лакьор не вярва в това. “Има само неколцина защитници на евро-исляма и някои от тях застъпват една религиозна версия за агресивните си привърженици и друга, по-умерена и загладена за немюсюлманските европейци, които на драго сърце вярват в онова, което слушат, стига само то да дава надежда за диалог и мирно съвместно съществуване. Спасение едва ли може да се очаква от някаква нова мултукултурна синтеза. Наследството на европейската левица и шарията, европейския феминизъм и ортодоксално-ислямският начин на живот, европейската култура и исляма не могат да се помирят. Докато мюсюлманите са убедени, че тяхната религия трябва да определя политиката им, че не мнозинството, а Божията воля, както ги учат техните духовници, е решаваща, шансовете за консенс на тема демокрация остават незначителни.”

В последния брой на списание “Мут” Хайнц Тайзен застъпва гледището, че в Европа се забелязват културен релативизъм по отношение на самата нея и културен универсализъм по отношение на страните извън нея. Става дума, пише авторът за различни форми на премахването на граници, които застрашават вътрешната и външната стабилност на Запада. “Мултикултурализмът, който смесва толерантността с безразличието и произволността, може да лиши културата ни от идентичност, а универсализмът на западните структури и ценности ни въвлича в региони, които не разбираме и във войни, които не печелим.”

В статия, поместена в списание “Политика”, Фолкер Кроненберг поставя въпроса за предпоставките за успешна интеграция на имигрантите в Германия. Проблемите произтичат според него от трайните последици на ниската раждаемост, продължаващото застаряване на населението, миграционния натиск, дължащ се на демографското и социално положение, както и от тегнещото върху Германия изискване да остане силна индустриална страна, отговаряща на изискванията на глобалната конкуренция. Абсолютно необходимата за Германия имиграция не бива да се свежда до необвързващо съвместно съществуване в рамките на мултикултурното общество, защото ценностите в обществото не са нито произволни, нито относителни, те са общозадължителни. Необходима е водеща обща култура, основаваща се на признаването на примата на разума над абсолютните истини, на индивидуалните човешки права, между които и правото на свобода на религията, признаването на разделението между религия и политика, на демокрацията, плурализма и взаимната толерантност.