1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Заплашено ли е българското еврочленство?

Опасностите пред бъдещото членство на България в ЕС – това е основния аргумент в сегашната правителствена криза и той се използува често безотговорно в разгорещените спорове около създаването на нов кабинет. Георги Папакочев се спира върху истините и неистините в този дебат:

ЕС през тъмни очила

ЕС през тъмни очила

През изминалия уикенд влиятелен профсъюзен лидер обяви по национална медия в жаргон, че «ЕС почти сигурно вече е “отсвирил” България за приемане през 2007-ма година”. Преведено на приличен български език, “отсвирването” би трябвало да означава “лишил”, “отказал се”, “изключил” и други подобни. Подобна теза разви и готвения за външен министър и шеф на евроинтеграцията от БСП Ивайло Калфин, който разтръби, че «България вече има изключително негативно забавяне, което трудно може да се компенсира” и заплаши, че страната “все повече се насочва към отлагане на членството в ЕС”.

В общи линии аргументите около създаването на коалиционен кабинет започват и свършват с очертаващото се закъснение в приемането на изостаналото евро-законодателство, с очаквания отрицателен мониторингов доклад на ЕК през октомври и с тежката отговорност, която съответния политически опонент, или по-точно в сегашния случай политически “противник” и “враг”, следва да понесе пред българския народ.

Фиксирани в партийната риторика около спектакълния провал на мандата на БСП и ДПС да съставят правителство, основно левите политици пропуснаха или не пожелаха да разчетат внимателно сигналите, които дойдоха от отговорни представители на ЕС тези дни. За тяхната епична битка в парламента и коалиционните разговори много по-подходящи се оказаха някои публикации в европейската медия, които както навсякъде акцентираха със сгъстени краски върху сензацията, отколкото върху рационалните и прагматични аргументи.

По време на знаковото си и съвсем не случайно посещение в София в кулминацията на правителствената криза, генералния секретар на дирекция «Разширяване” към ЕК Фабрицио Барбасо отмени насрочената голяма среща с представителите на българската медия и предпочете да посвети времето си изцяло на срещи и консултации с отговорни български политически фигури. На тях той съвсем ясно каза няколко неща. Първото е, че “крайната цел България да се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. е напълно постижима, стига всички политически институции, партии, правителствени агенции и организации да бъдат обвързани с тази цел”. Второто е необходимостта “ да се състави силно и стабилно правителство” и третото – това да стане възможно най-бързо, защото “часовникът за членството тиктака”. Брюкселският представител апелира към “здравия разум” на българските политици и дипломатично остави всичко останало в техните ръце.

Какво, всъщност, се върши в момента?

Движещата се все още в моментума на предишното управление администрация знае добре какво да прави, нейните структури са изградени. През последния месец беше създаден нов механизъм, който координира позициите на България пред Брюксел вече като страна-наблюдател. Той е политико-експертен и неговите членове се занимават с това кои въпроси се отнасят до Министерския съвет и с кои въпроси се информира Народното събрание. Съществува пътната карта от 2002 г., както и план за действие за тази година.

Макар и с липсата на действуващ кабинет, новият парламент изненадващо работи – дори и в деня след инфарктния провал на първия мандат, депутатите приеха редица поправки в новия правилник на НС, като най-трогателната и отговорна от тях беше да се откажат от лятната си ваканция и да работят ударно през целия август. В спешен порядък беше формирана временна комисия по евроинтеграцията, която изрази пълна готовност да започне разглеждането на внесените вече от правителството на НДСВ законопроекти. Според официални данни през нея вече са минали 17 закона и са внесени в парламента на първо четене. През следващата седмица предстои създаването на специализирани комисии по земеделие и околна среда, което дава основание да се предположи, че повечето от законите могат да минат и на второ четене.

Досегашният екип на министърът по европейските въпроси декларира готовността си да оказва максимално и всестранно съдействие на комисията. Ако парламентът зараработи на пълни обороти и междувременно до седмица-две бъде съставен кабинет, първото което следва да се направи е да се инициират промените в конституцията в частта й за съдебната власт. Въпреки, че политическите партии настояха за многобройни поправки в досегашния проект за нов Наказателно-процесуален кодекс преди той да бъде внесен в пленарната зала, съществуват реални възможности за неговото гласуване до края на септември. В края на седмицата временната комисия разгледа и законопроекта за ветринарно-медицинската дейност, което е добър знак. Според експерти, останалите закони са сравнително малки и едва ли биха затруднили особено парламента.

Така, в крайна сметка излиза, че ругаейки се по медиите около съставянето на кабинета, политиците в парламента всъщност си дават сметка за тежката отговорност по евроинтеграцията и вече работат в тази посока при ускоряващи се обороти. Но, както отбеляза Фабрицио Барбасо в София, “само със собствени сили очевидно парламентът не може да заведе България в ЕС”.

За тази цел действително е нужна новата управленска “коалиция на целите”.

Като нейната първа цел бъде членството в ЕС през 2007-ма.