1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Заплахите пред сигурността на Европа

Анализ на външните министри на Франция и Германия Бернар Кушнер и Франк-Валтер Щайнмайер във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

default

Франк-Валтер Щайнмайер

От края на Студената война насам Европа постепенно се сдоби със способността самостоятелно да твори историята си. Европейският съюз допринесе много за сигурността на континента. Обзавеждайки се със средства, които му позволяват да подпомага сигурността и извън своите граници. Стремежът е за паралелното насърчаване и на собствените интереси по сигурността и ценности. След края на Студената война настъпи промяна в предизвикателствата, пред които са изправени Европейският съюз и неговите държави-членки. Утвърдената през 2003-та година от Европейския съюз стратегия за сигурност с право назовава четирите основни заплахи за европейците по следния начин: тероризмът, разпространението на оръжията за масово унищожение, регионалните конфликти и разпада на държавите. В европейската политика на сигурност и отбрана през последните десет години бе постигнат същностен напредък. Така трябва да остане и в бъдеще, като приоритет има укрепването на европейските способности.

В този контекст не бива да се подценява значението на контрола върху конвенционалните оръжия и отношенията на държавите помежду им. Заявеното от страна на Русия намерение да излезе от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа определено дава основание за загриженост. Ерозията на този договор би могла да предизвика нова спирала във въоръжаването и да доведе до нови конфронтационни линии.

Приетата през ноември 1990-та година от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа “Харта от Париж за една нова Европа” разкрива визия, която и днес е точно толкова актуална, колкото и преди 17 години – демокрация, правова държава, свобода на мненията, защита на човешките права и на основните свободи в Европа на равноправните държави. В областта на сигурността Хартата формулира една решаваща позиция: сигурността в Европа е неделима, и сигурността на всяка от европейските държави е неразделно свързана с тази на всички останали.

С Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, произтичащ именно от това отношение към сигурността, бе сложено началото на най-големия до момента доброволен процес на разоръжаване в областта на конвенционалните оръжия. Договорът съумя да изпълни заложените в него очаквания – и до днес той се явява жалон за стабилността в европейската сигурност.

Редица коментатори днес твърдят, че съзират отново призрака на Студената война. Като връщането към старите, смятани за преодолени конфликтни калъпи трябва непременно да бъде предотвратено. Което изисква гъвкавост от всички страни – днес по същия начин както преди почти 2 десетилетия. Обявеното от президента Путин излизане от Договора за обикновените въоръжени сили, което ще влезе в сила на 12 декември, би могло да означава край на договорния режим. Като губещи ще са всички държави от континента. Затова апелираме към руското правителство да се откаже от оповестеното намерение за напускане на споразумението и да се възползва от пътя на преговорите за защитата на легитимните си интереси. В тази връзка приветстваме разговорите между Съединените щати и Русия.

Frankreich Neues Kabinett Bernard Kouchner

Бернар Кушнер

От своя страна Германия и Франция създадоха съвместна инициатива за спазването на Договора за обикновените въоръжени сили. Чрез организирането на две срещи на всички партньори по договора, както и на прибалтийските страни и Словения, те имат за цел приложението на подписаното през 1999-та година в Истанбул допълнително споразумение към Договора. Именно то съобразява изискванията на документа към променените реалности в областта на сигурността след края на Студената война. Същевременно ние очакваме, че поетите също през 1999-та година в Истанбул задължения, особено що се отнася до изтеглянето на руските войски от Грузия и Молдова, ще бъдат изпълнени.

Не всички от тук изразените очаквания позволяват да бъдат удовлетворени в кратко време. Затова е още по-важно принципното разбиране на всичките участници, че и след влизането в сила на допълнителното споразумение към Договора, пътят за следващи адаптации остава открит. Европа спечели много повече от всички други от падането на стената и новата, базирана на сътрудничеството, среда на сигурност. Ние непрестанно трябва да подчертаваме ,че само вътрешноевропейското сътрудничество гарантира стабилността и сигурността за всички.

Европейската сигурност е зависима и от широките рамки в сферата на сигурността. И в бъдеще ние трябва да работим решително затова – духът на сътрудничеството и на законността, който ни въодушевява в Европа, да се превърне в лайтмотив и в други части на света, независимо дали чрез двустранни или чрез многостранни договори. Диалогът за политиката на контрол върху въоръжаването трябва да бъде възобновен на глобално равнище.

В областта на ядрените оръжия продължаването на голямото руско-американско споразумение за контрол не би могло да бъде подчинено на делничните политически съображения, без да им навреди. Що се отнася до противоракетната отбрана, пожелаваме да продължат двустранните разговори по темата с Русия и със Съединените щати. Като при това по конструктивен начин трябва да преодолеем реалната заплаха от разпространяване на балистични ракети.

През 1992-ра година Съветът за сигурност на Обединените нации се ангажира, с оглед на разпространяването на оръжията за масово унищожение, да предприеме съответни действия. Тези ангажименти бяха подчертани отново през 2004-та година, когато бяха разширени и върху разпространяването на ракетите-носители. Европейската стратегия срещу разпространяването на оръжия за масово унищожение, която бе приета от Европейския съвет през декември 2003-та година заедно с европейската стратегия за сигурност, показва доколко голямо значение отдава Европейският съюз на борбата срещу разпространението. В тези рамки влиза и нашият подход спрямо иранската ядрена програма: целта ни е да намерим преговорно решение на актуалната криза.

Съвместният ни подход срещу разпространението включва от една страна това, че ние се стремим към разрешението на свързаните с този проблем кризи, от друга – изисква укрепването на многостранния балансиран режим на неразпространение на ядрени оръжия. От днес нататък искаме да работим за това планираната за 2010-та година конференция за проверка на ефекта от договора за неразпространение на ядрените оръжия да бъде успешна. Затова нека приемем заедно предизвикателствата и се ръководим от тези принципи, които обуславят изграждането на Европа и нейната растяща роля на международната арена – диалог, сътрудничество и постоянство.