1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Западът трябва да запази спокойствие спрямо Иран

”Търпение въпреки гнева”, четем на първа страница на седмичника ”Ди Цайт”. Това е призивът, който се отравя към европейците по повод на задържаните в Иран британски войници.

Иранци хврълят камъни срещу британското посолство в Техеран

Иранци хврълят камъни срещу британското посолство в Техеран

Освен че засяга една от основните теми на изминаващата седмица, статията предлага задълбочен анализ на отношенията между Техеран и Запада, както и диференцирана картина на властовите отношения вътре в иранското ръководство. Ето какво пише ”Ди цайт”:

Нищо друго не окриля иранските хардлайнери така, както провала на Джордж Буш и Тони Блеър в Ирак. Освободен от агресивния Садам на запад и от непредвидимите талибани на изток, Иран се радва на самочувствие, породено от мисълта за водещата му роля в Средния изток. Претенциите на Иран към тази роля са извечни. Мирът в Близкия и Средния изток е невъзможен без съгласието на Техеран. В противен случай е достатъчна само минималната му подгряваща намеса и красивият саудтиски план за израело-палестинския мир ще бъде изпепелен. Не всички политически сили в Техеран обаче залагат на конфронтациято. Язвителните атаки на Ахмадинеджад не са по вкуса дори и на някои от консерваторите в Иран. Тирадите му срещу Израел, безсрамното му отричане на Холокоста и кресливата му риторика по отношение на атомната програма не могат да прикрият провала на икономическата му политика. Едно обаче обединява иранците: натискът отвън. Точно на това се опира Ахмадинеджад.

Дори и в иранското ръководство хардлайнерите не са сами. В Техеранския университет и в някои аналитични звена се срещат реформатори и консервативно насторени прагматици от бившите правителства на Рафсанджани и Хатами, които само чакат деня, в който отново ще имат думата в различните министрества.

Нищо друго не е желано така силно от от хардлайнерите на Ахмадинеджад , както конфронтацията със Запада. Досега в конфликта около атомната програма на Иран европейците и американците успешно избягваха поставенаната им в това отношение клопка. С много търпение те успяха да изковат широк съюз и да се обединят около такива санкции, които получиха подкрепата дори и на китайците и руснаците. Това единодушие е много по-ефективно, отколкото военните заплахи, за които всеки знае, че са неосъществими.

Дали наистина всеки? Според оценките на американски близкоизточни експерти в правителството на Буш има хора, които няма да си тръгнат от властта, преди да са спрели иранската атомна програма. ”Те са убедени в това, че трябва да вземат, ако се наложи и най-крутите решения, които обаче в последствие ще се окажат правилните”, казва експерт по иранската политика в нюйоркския съвет за външни отношения.

Означава ли това, че наистина всики опции спрямо Иран остават отворени, така както продължава да твърди американският президент Буш? В това отношение Конгресът във Вашингтон е крачка напред. Темата за смяната на режима в Техеран, един от любимите проекти на американските неоконсерватори, е на практика мъртъв. Не само защото Америка не е готова да плати цената за това. Гражданската война в Ирак показа и на онези, които до сега не знаеха, че демокрацията не може да бъде наложена отвън. Демкорацията трябва да има на какво да се опре в една страна, да бъде извоювана.

Няма по-благодатна почва за това в Средния изток от Иран. Иска се обаче търпение и сътрудничество. То не бива да бъде в противовес на санкциите на ООН дотогава докато те са насочени директно срещу правителството на Ахмадинеджад. Западът обаче не бива да изпуска нервите си . Това може само да се хареса на фанатиците в Техеран и да съсипе мъчително извоюваното единство срещу иранската атомна програма, предупреждава седмичникът Ди Цайт.