Занимателен курс по българска история за германските читатели | Начало | DW | 06.11.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Занимателен курс по българска история за германските читатели

В елитното германско политическо списание “Цицеро” Юрген Буше представя книгата на Харалмпи Орошаков “Аферата Батенберг – животът и приключенията на Гаврил Орошаков или една руско-европейска история”.

default

Кралица Виктория - общоевропейската баба


Имало едно време един красив принц от Хесен на име Александър, който направил кариера в двора на руския цар, а после станал пръв княз на българите. Цяла Европа го обичала, ала никой не го обичал толкова, колкото английската кралица Виктория. Един ден обаче Александър разгневил русите, спечелил войната срещу сърбите, ала австрийците му откраднали победата. И тогава го съборили от трона. Името му обаче останало още някое време живо в учебниците по история. Когато германците се изпокарали с англичаните, неговите роднини, които служели при британците, поангличанчили името си:

От Батенберг на Маунтбатън.

В книгата си “Аферата Батенберг” художникът и писател Харалампи Г. Орошаков не разказва цялата история, той се спира само на най-вълнуващата й част. Действието се развива на Балканите. Дори добре образованите германци обикновено знаят за кръвопролитната история на югоизточноевропейските народи само онова, което навремето казал Бисмарк: Нещата, за които се бият там, не заслужават кръвта дори на един померански гренадир. Същият Бисмарк като германски канцлер гневно отхвърля предложенията новият българин Батенберг да се ожени за една пруска принцеса, която очевидно е била готова да мине под венчилото. Гаврил Орошаков, прадядо на автора, по онова време бил министър на новата държава и взел енергично участие в историята. Книгата, в чийто център са още животът и приключенията на този прадядо (такова е подзаглавието й), не е обаче само една семейна хроника, успоредна с друга семейна хроника. Тя е много повече. Тя е история на Европа в югоизточната й част след разпадането на Османската империя. А нека не забравяме какво важно значение имат не само османското, но и по-ранното византийско наследство за целия регион до ден-днешен.

България в сложните борби за власт на Балканите

А споменатият добре образован германец не знае почти нищо за тази история, защото историческите трудове по въпроса трудно се намират и още по-трудно се четат. Тъкмо в тази посока ни помага Орошаков. Защото неговата книга се чете с удоволствие. Той ни отваря прозорец към ключови моменти и сблъсъци както на регионалната, така и на голямата европейска сцена. И ни помага да разберем какви интереси са създали разпределението на силите на Балканите, което ни се вижда твърде хаотично, когато го гледаме само като част от общата картина.

Османската империя още се бори за оцеляването си като велика сила. Християнска Русия пък се чувства наследник на Източната римска империя, а оттук – съперник на султана в Константинопол, който по географски признак също се мисли за наследник на Византия. Това едно. Второ: откакто Турция вече не е заплаха за Европа, Хабсбургите енергично се опитват да проникнат на югоизток. Това създава огромно съперничество с Русия, която смята себе си за закрилник на всички славянски народи. Освен всичко друго Русия търси достъп до Средиземно море, независимо дали през Босфора или пък през адриатическите пристанища. Тук обаче Ангиля винаги е нащрек и в Кримската война се бие на страната на турците, макар че малко по-късно заедно с Германия крои тайни планове за военен разгром на Османската империя.

Германия, която в индустриално и в политическо отношение се надига за голям поход, вижда в лицето на султана важен партньор. Това обаче не променя с нищо непосредствената дилема: под доминацията на Прусия Германия държи на добросъседски отношения със съседна Русия. В същото време паралелното съществуване на две германски империи – тази на Хабсбургите в Австро-Унгария и тази на Хоенцолерните в Германия – предполага безусоловно съюзничество. И двете едновременно обаче не стават, защото между Русия и Австро-Унгария съществуват неразрешими конфликти. Балканските страни, които отчасти осъзнават своята стара и славна история, се опитват да намерят своето място в тази сложна игра.

Стефан Стамболов – първият модерен диктатор в Европа

Тъкмо оттам иде мъчнотията за новооснована България. Там руснаците държат да свирят първа цигулка. Но в името на бъдещето е важно и добросъседството с Константинопол. Сърбите мечтаят за Балкани, обединено под тяхно лидерство, и атакуват България, но губят войната и са принудени да търсят спасение не къде да е, а тъкмо в лоното на Австро-Унгария. Александър фон Батенберг е принуден да отстъпи и тъкмо това отново дава предимство на руснаците. Дори цялата любов на кралица Виктория, общоевропейската баба, не може да му помогне: тронът му се изплъзва. Така на сцената излиза Стефан Стамболов, първият модерен диктатор в европейската история, който освен това мрази руснаците. При тези обстоятелства българската история просто не може да се стече щастливо. За по-малко от трийсет години – непрекъснати сътресения. Широко разстланият разказ на Орошаков открива хоризонт към многобройни аспекти. Може би най-шокиращият от всички е осъзнаването, че всъщност Турция е една съвсем млада държава в региона. И че реформите на Кемал Ататюрк, които са валидни и до днес, направо нямат цена. Днес, когато страните около Черно море отново се раздвижиха, Турция се оказва най-стабилната сила южно от Крим и Кавказ, която е изправена пред нови предизвикателства. И е доста по-добре подготвена за тях, отколкото султанът преди 150 години. А балканските народи, най-вече България и Румъния като членове на ЕС, за пръв път в историята си могат да разчитат, че Западът гарантира сигурността им.