1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Залъгват ни май нещо

Ако се чудите защо идеологическите сблъсъци в българския парламент са все на тема минало, ето отговорът: това е просто камуфлаж, зад който партиите, без изключения, крият удивителните си сходства в настоящето и бъдещето.

Коментар от Полина Паунова:

Лидерът на “Воля” Веселин Марешки произнася хомофобски речи от парламентарната трибуна и никой от присъстващите народни представители не му опонира. Никой не му напомня, че годината е 2017, а държавата България е член на Европейския съюз. Никой не иска думата след недопустимата му реч, за да напомни, че демокрацията е онази грижа за всеки отделен човек, която всъщност не би трябвало да позволява на Марешки да прекрачва границата на приличието в качеството си на депутат и границата на цивилизованото поведение в качеството си на политик.

ДПС, което на европейско равнище е част от Алианса на либералите, като цяло не се вълнува от подобни неща - нищо, че иска права и свободи за всички граждани. А другите две български партии, които са членове на големи европейски семейства - ГЕРБ и БСП, от съставянето на парламента досега са заети единствено с миналото си. Това им пречи да говорят за политическото настояще, но пък им помага да го консумират.

Предсрочните избори приключиха в нощта срещу 27 март, а Народното събрание работи вече повече от месец. Управлението е конструирано, коалицията между ГЕРБ и „Обединени патриоти” е (по думите на нейните лица) стабилна, назначени са вторият и третият властови ешалон. С две думи: държавата би трябвало да функционира. Вместо това обаче в българската политика се случва нещо, което отдавна би трябвало да е превъзмогнато - идеологически сблъсък.

Маските

Вече трета седмица ГЕРБ и БСП се карат на тема какво е отнел комунизмът на страната, кой е бивша мутра, кой е бандит, кои са част от престъпна шайка и кой политически лидер трябва да е в затвора, където от големи камъни да прави малки, а от малките - чакъл (по Антон Тодоров, Антон Кутев и компания). Парламентарната група на БСП чете книга на настоящ депутат от ГЕРБ и бивш критик на Борисов, а ГЕРБ обвинява социалистите в изтребването на българската интелигентация. Удивително е и друго: два месеца след изборите формациите се упрекват на тема спечелили и загубили. Ако тези разговори, представяни от медиите като политически сблъсък, бъдат чути от непредубеден слушател, незнаещ какво се случва в България, той би предположил, че предсрочният вот се е състоял преди не повече от седмица, та затова страстите още не са охладнели.

Редакцията препоръчва

Идеологическите сблъсъци са уплътнени и по остта „либерализъм-национализъм”. Всяка седмица представител на ДПС намира начин да се изкаже за цинизма при раздаването на управленски постове на откровени националисти. И наистина: без никаква свян правителството скоростно раздаде постове на хора, нахлували в учебни заведения, блокирали университети и нагрубявали преподаватели, а вицеприемиер на България стана човек, блъскал български граждани на границата. В този смисъл аргументите на ДПС срещу „Обединените патриоти” са напълно издържани. Отговорът от страна на националистите, че Движението е корпоративна формация, източваща държавата с обръчи от фирми, също звучи напълно адекватно.

Белезите на единомислието

На фона на тези спорове Народното събрание де факто не работи, а малкото решения, които взима, говорят за пълно единодушие на петте партии, които иначе са формално разделени на управляващи и опозиция. Миналата седмица например правна комисия тихомълком прие с пълно мнозинство правилата за избор на политическата квота във Висшия съдебен съвет, като в самия гласуван текст има поне две нарушения на Закона за съдебната власт. В случая изобщо няма нужда да питаме защо се случва това, тъй като отговорът е кристално ясен: още преди да напишат правилата за избор, формациите са постигнали съгласие кой колко души от “своите” ще вкара в кадровия орган на Темида. Казано накратко: това няма как да е повод за политически сблъсък. Въпреки че всъщност представлява единственият сблъсък, който си струва. А за да не се запита обществото как така и управляващи, и опозиция имат удивително сходни гледни точки по въпроса защо кандидатите за ВСС не трябва да представят допълнително поискани им документи, ако бъдат уличени в нарушения, гладът за “скандали” е утолен с идеологически спорове за миналото. Тъй като миналото е единствената тема, по която може да се симулира сблъсък. Нищо, че много от хората, които сега обвиняват в “комунизъм”, навремето са били съратници и членове на БКП. Така това минало, което, впрочем, е унищожило хиляди човешки съдби, се оказва единствената конфликтна тема в настоящето. Понеже там е безопасно. Понеже там няма Делян Пеевски и Сотир Цацаров. Няма политически квоти, няма обществени поръчки, няма избор на Висш съдебен съвет. Там на думи могат да бъдат намерени различия. Нищо, че в действителност такива всъщност няма.

Спорът за миналото е онзи комфортен сблъсък, с който може да се имитира политически конфликт. Иначе ще стане съвсем видимо, че между различните формации - националисти и либерали, десни и леви - отдавна няма разделителни линии. Има само една пихтиеста маса от общи интереси. Именно поради тази причина изказвания като това на Марешки не скандализират. Именно поради тази причина Делян Пеевски може да изпрати “много поздрави” на журналисти по Йордан Цонев. И именно поради тази причина ЦУМ-гейт не е проблем за нито една от формациите.