1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Закон или солидарност? Към кое бихте се придържали?

За театралната икона и закона - Александър Андреев разказва една история в два варианта.

default

Eто каква история се случила наскоро в Хамбург:

Един 80-годишен германски актьор-легенда (представете си за улеснение Георги Калоянчев) одраскал на паркинга пред гарата чужд автомобил. Слязъл, поогледал колата с българска регистрация, после пак седнал зад волана на своя мерцедес и си тръгнал. Минаващ наблизо хамбургчанин проследил инцидента, забелязал, че колата на българските туристи е пострадала и веднага се обадил в полицията, за да съобщи за случилото си и да продиктува известното име на актьора и не толкова известния номер на колата му. Полицията на свой ред приканила актьора да вземе отношение по сигнала, той веднага си признал и казал, че е готов да плати щетите на българските туристи. Бил напуснал местопроизшествието с увереността, че не е нанесъл никаква вреда – пусто старческо недовиждане... Накрая дори написал писмо до собственика на автомобила, завършващо с трогателното „благодаря” на български и кирилица. За тази поучителна история писа включително органът на германското безсъзнателно и на масовия вкус Билд-Цайтунг – вестник, който не се слави непременно със симпатии към чужденците и с критично отношение към любимците на публиката в Германия.

И понеже потърпевшият е български турист – нека се опитаме

да обърнем случката и да я разиграем на софийската гара с автомобил на германски туристи

Георги Калоянчев (избираме го условно, без никакви намеци и с голямо уважение) чуква калника на нисан с германска регистрация и си заминава. Случайните кибици наоколо се радват или в най-добрия вариант коментират инцидента по справедливост, а не по закон: „Ти германеца не го мисли, той ще си купи нова кола.” И още: „Как ще натопим Калата бе? И то заради некакви туристи, дето са дошли тука на хубавото и евтинкото...” Ако все пак някой в помрачение реши да се обади в полицията, описаният дискурс просто ще се повтори сред служителите на закона: некакви германци, как Калата, не ни занимавайте с глупости. Да речем (което е почти невероятно), че случката приключи както в оригинала, че полицията си свърши работата, че звездата си признае, извини се и плати на потърпевшите с едно Danke накрая – как ли ще я отразят аналозите на Билд-Цайтунг, органите на българското безсъзнателно? „Алчни германски туристи компрометират народен любимец”, „Полицията издевателства над театрална икона, вместо да лови бандити”, „Да се радва Брюксел: ченгетата преследват беден пенсионер” и тъй нататък варианти на свежи коментари, запълващи лятната информационна дупка.

Изфантазираният български вариант на дребната хамбургска случка няма за цел да поучава, да злепоставя или да хвали някого. Просто покрай конското от Брюксел човек започва да си мисли за правното съзнание и за манталитета в различните страни от Общността.