Законодателната власт в Югоизточна Европа все още не заема достойно място | Политика | DW | 09.10.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Законодателната власт в Югоизточна Европа все още не заема достойно място

Международна конференция в Дубровник бе посветена на ролята на законодателната власт в Югоизточна Европа

default

Парламентите в трансформиращите се държави от югоизточна Европа принципно не се ползват с особено добро име. На тях се гледа просто като на говорилня. Тъй като депутатите от региона са изправени пред многообразни проблеми, които затрудняват изпълнението на същинските им задължения на законодатели. В много държави от Югоизточна Европа процесите на национално изграждане все още са в пълен ход, обществата пребивават в социален и икономически преход, а авторитарните държавни ръководители в голяма степен ограничават пространството за действие на депутатите. Това е изводът, до който стига в анализа си за актуалната парламентарна ситуация Петра Блес, бивша заместник-председателка на германския Бундестаг, дългогодишна консултантка на редица международни организации в Югоизточна Европа:

Става дума най-вече за дефицити в статута на парламентите – той е твърде слаб. Което означава, че самите парламенти рядко имат думата по отношение на собствения си бюджет, поради което не разполагат с достатъчно средства, които да им позволят ангажирането на образовани сътрудници-професионалисти в администрацията.

Другите основни проблеми пред депутатите от Югоизточна Европа са недостатъчният достъп до информация, както и рестриктивната визова политика на Запада, която ограничава свободата на пътувания на немалко народни представители. Петра Блес не пести критиките си спрямо международната общност, който дълго време влагаше значителни средства в подкрепа на неправителствените организации, пренебрегвайки по този начин централното значение на парламентите. А народните представители определено носят голяма отговорност – те могат да влияят на конституционните промени, могат да контролират разпределението на данъчните приходи, имат възможността да искат вот на недоверие, или пък да проверяват дейността на тайните служби. Според Петр Блес, обаче, все още само малка част от парламентите използва пълноценно тези възможности, включително и поради това, че управляващите често отнемат контрола на парламента:

Друг от основните проблеми е в това, че като цяло процесът на вземане на решения се реализира изключително на нивото на изпълнителната власт, министерствата се занимават със сключването и подписването на споразуменията и договорите, а парламентите нерядко остават като наблюдатели встрани.

Въпреки това доминиращата изпълнителна власт все повече се чувства конфронтирана със самочувствието на парламентаристите. Така например – една парламентарна инициатива доведе до сформирането на комисии по европейските въпроси в парламентите от Югоизточна Европа – за да обсъждат въпросите на сближаването с Общността. По инициатива на македонския парламент пък се стигна дотам, че при решаването на важни международни въпроси в бъдеще – като например гарантирането на енергийните доставки, парламентите да бъдат включване в процеса на взимането на решения по-рано, отколкото досега.

Парламентите определено би трябвало да се намесват по-активно и по въпросите на международната политика – призовава Петра Блес. Като за да укрепят позициите си, би трябвало да използват по-ефективно съществуващите парламентарни мрежи за контакти. Има достатъчно окуражаващи примери:

Показателно е, че самочувствието на парламентаристите расте както спрямо правителствата, така и спрямо избирателите. Същевременно порасналото самочувствие, което е смислено и необходимо, осигурява базата за регионално сътрудничество – там, където съществуват съвместни проблеми. Много от депутатите виждат в регионалните парламентарни инициативи ключа за укрепването на структурите на законодателната власт. Като в това отношение не бива да се подценява ролята, която играят обмяната на опит и личните контакти. Тъй като те сформират основата за мерките, насочени към увеличаване на доверието, които са спешно необходими от гледна точка на все още неразрешените конфликти в региона – като например неопределения статут на Косово.