Жълти ли са китайците? | Начало | DW | 01.09.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Жълти ли са китайците?

Предлагаме Ви седемнайста част от поредицата ни "Популярни заблуди - това много ще ви изненада". В нея ви разказваме за стотици популярни уж-факти, които обаче се оказват най-обикновена заблуда.

default

Китайците "стават" жълти през 18 век

Айнщайн бил слаб ученик?

За разочарование на всички мързеливи ученици, които се оправдават с великия физик, трябва да кажем, че Алберт Айнщайн изобщо не е бил слаб ученик. Вярно, че някои предмети – като физкултурата и езиците – не го интересували особено, но дори по тях младият гений изкарвал съвсем прилични бележки. Айнщайн особено не харесвал зубрачеството и назидателния тон на учителите: „Учителите в началното училище се държаха като старшини, учителите в гимназията – като лейтенанти”, пише по-късно нобелистът.

Albert Einstein mit Galeriebild

6-годишният Айнщайн

Всъщност, Айнщайн от сърце и душа мразел потискащата йерархичност и субординация, характерни не само за Прусия и Германия, но и за армията. Ето още едно негово изказване: „Всеки, комуто се харесва да марширува в стъпка под команда, заслужава моето презрение. Такъв човек е получил погрешка големия си мозък, на него изцяло му стига гръбначният мозък.” Ясно е, че ученик, който има подобно отношение към дисциплината, не ще да е бил любимец на учителите. Въпреки това Айнщайн нито веднъж не е повтарял учебна година, а учителите тъй и не успели да го изхвърлят от училище заради лоша дисциплина. „Би било хубаво да се махнете някой ден,” казал му веднъж един особено раздразнен учител. Айнщайн възразил, че не е сторил нищо нередно, а учителят обяснил: „Самото ви присъствие, вашата мечтателност и безразличието ви към всичко, което се опитваме да ви научим, подкопава целия ни респект в очите на класа.” Да, в този смисъл Айнщайн наистина е бил „лош” ученик. А иначе по предметите, които истински го интересували – математика и физика – той още като ученик бил блестящ.

Китайците - по-жълти от другите?

Въпреки разпространеното схващане, средностатистическият китаец не е по-„жълт” от средностатистическия французин или българин. Ако гледаме цвета на кожата, трудно ще направим разлика между европейците и китайците. При първите контакти с Китай европейците изобщо не говорят за „жълта раса”. През 1515 година италианецът Андреа Корсали заключава, че те „са от нашата порода”, а малко по-късно императорският пратеник Трансилванус пише, че китайците са „белокож народ с високо развито общоделие, което прилича на германското”.

Symbolbild China gelb Fisch

Жълтият цвят е на почит в китайската култура

За пръв път жълтото се появява през 18-ти век, когато европейците започват да делят света на раси. Понеже тогава им трябва някаква междинна раса между „белите” на Север и „черните” на Изток, тогавашните псевдоучени изнамират „жълтата” раса. Най-напред индийците, а после и китайците са обявени за жълти.

Известният по онова време германски професор Блументал дели расите на „кавказка” с бяла кожа, „монголска”, чиято кожа обикновено била „жълта като царевица, като варена дюля или като сушени лимонови кори”, „американска” раса с „бакъреночервен цвят” и „черната” раса в Африка. Тези наукообразни расистки възгледи отдавна са отречени от сериозните учени. Но за „оптическата грешка” с жълтия цвят на китайците има и още няколко причини. Първо – жилавото предубеждение, че китайците по-често боледуват от жълтеница, та затова повечето от тях жълтеят в лицето. И второ – голямата почит към жълтия цвят в китайската култура, където всичко велико, важно и божествено е именно жълто. Нека споменем само Жълтата река и Жълтия император.

Редакцията препоръчва