1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Животът на евреите в Германия днес

разговор с Паул Шпигел, председател на централния съвет на евреите в Германия

default

Бодигардовете са винаги с него – сутрин, когато излиза от дома си, когато разговаря с певци и актьори в качеството си между другото и на шеф на посредническа агенция, и особено вечер, когато посещава сбирките на еврейската община. Кордони, полицаи и детектори пред синагогити и центровете на евреите – в Германия това е ежедневие, макар че от края на националсоциализма са изминали 60 години. Председателят на централния съвет на евреите в Германия споделя, че просто не мисли за евентуалните заплахи срещу него. Какво е да си потомък на евреи, оцеляли след холокоста и завърнали се в Германия? Паул Шпигел разказва за баща си:

”През април 1945 година, когато вратите на концентрационния лагер в Дахау се отварят, той изобщо не си задава въпроса: сега накъде? Защото всъщност иска да се върне вкъщи. А неговият дом е в Германия, във Варендорф, провинция Вестафалия и той незабавно, преди още да е свалил затворническите дрехи, се отправя натам.”

В Германия се връща и майката на Паул Шпигел – от Белгия, където се е укривала след 1938 година.

”Родителите ми, разказва Шпигел, винаги са ми казвали, че добре знаят кои са били и кои не са били нацисти в тяхното малко село, че не искат да имат общо с бившите нацисти, но че има и почтени хора, с които могат да общуват.”

В малкото еврейски общини, възстановени след войната, настроението в ония години е потискащо. Повечето евреи живеят като че ли още днес отново ще трябва да напуснат Германия. От 500 хиляди германски евреи оцеляват едва 25 хиляди. След 1990 година и разпадането на източния блок еврейските общини в Германия отново нарастват. От тогава насам от страните от бившия Съветски съюз са се преселили 80 хиляди евреи.

”Основната задача на общините, казва Паул Шпигел, е да приобщят тези хора към еврейството, което досега за тях е означавало само печат в паспорта: националност, евреин.”

Еврейските общини се стремят преди всичко да обучат повече равини; в момента в Германия има около 30 равини, твърде малко за 83-те общини. На преселниците се оказва помощ в търсенето на жилище, във включването в курсове за изучаване на немски език. Много от старите членове на общините гледат обаче скептично на тези усилия, трудно приемат пришълците, които говорят на руски език и едва-едва владеят немски. Това създава проблеми, казва Паул Шпигел. Фикцията за единното еврейство се разпада. Една от причините за това е, че с разрастването на общините се водят все по-разгорещени дискусии за правилното тълкуване на еврейската вяра. Ортодоксалните евреи спорят с либералните по най-важните въпроси на вярата. Централният съвет на евреите се опитва да не се меси в пренията, да остане неутрален.

”Централният съвет, казва Паул Шпигел, не е религиозна организация, това не е един вид еврейската епископска конференция. Централният съвет е политическа институция.”

За съжаление малко германци познават еврейската религия, еврейския делник. Това трябва да се промени, подчертава Паул Шпигел и посочва като добър пример в тази насока кинокомедията за всекидневието на едно еврейско семейство, която отскоро се прожектира по екраните на кината в Германия.

Подобно съдържание