1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Жертва на собствената пропаганда

Най-смешното нещо в политиката е, когато някой падне жертва на собствената си пропаганда. В последиците обаче няма нищо смешно, а драматично, твърди в коментара си Андрей Райчев. (Съвместна публикация с вестник "Труд")

default

Йозеф Гьобелс - главният пропагандатор на нацистите

Така навремето г-н Жан Виденов толкова убедено ни агитираше, че има заговор срещу него, че сам (и май единствен) повярва. Та привидя надигащото се икономическо цунами като коварен замисъл на враговете си. По-късно г-н Иван Костов така стремително ни внушаваше своята сила, че заживя с илюзията за всемогъщество и вечност. И по детски наивно проспа появата на Симеон ІІ. И вместо незабавно да впише СДС в принципно новата обстановка, самоуверено изчака собствения си крах.


Сега сме навлезли в удивителен период, в който и тройната опозиция и тройната коалиция са на път едновременно да попаднат



в капана на собствените си агитационни послания!



Тройната опозиция енергично (чрез няколко слабовати и по стар навик самопредлагащи се социологически агенции) внушава на населението огромна електорална преднина за ГЕРБ и десните. Сънуват нещо като 700 000 гласа предимство на герберите пред БСП. После добавят „обединилите” се ДСБ и СДС. И получават предимство от милион (!) гласа на изборите догодина. Една дистанция, която дори теоретично не може да бъде запълнена от съюзници на червените.


Symbolbild Mehrwertsteuer Rechnung und Geld

Сметка без кръчмар

Сметката е и без кръчмаря и без кръчмарката. В смисъл, че 1) е комична представата, че тройната коалиция ще събере под милион гласа. Та дори на Евроизборите те имаха толкова... И 2) е крайно съмнително, ГЕРБ да набере милион и половина (25% от електората), макар действително проучванията да дават подобна цифра в момента. Кандидат-придворните социолози около г-н Борисов радостно му показват de facto изкуствени числа, шептят за „възможно абсолютно мнозинство” и елементарно не обръщат внимание на показатели като този, че 50% от деклариралите подкрепа за ГЕРБ днес, просто не са гласували на последните два-три вота... И на доста други професионално важни индикатори, за които впрочем може би не са и чували.

Така че, ако продължат да набират звездно самочувствие, да трупат врагове и да тряскат врати, герберите имат да преживеят неприятен епизод през една юлска вечер догодина: да седят пред телевизора и като радичковски жаби да повтарят „Как така, как така...”


I Want You for the U.S. Army

Реклама за американската армия - един от класическите примери за пропаганда

Противниците на г-н Борисов също са неуморни в усилията си да изпаднат в самозаблуда.


„Медиен феномен”, „телевизионен клоун”, „надут от журналистите балон” – тези и много други още по-обидни щампи се опитват да лепят те върху г-н Бойко Борисов. И искрено недоумяват как „хората не проглеждат”, как „една полубандитска стилистика” и „вечна импровизация” ги държи под политическото си обаяние...



Две самозаблуди:



Първо - г-н Борисов политически почувства и оглави изключително важен след-преходен феномен в българското обществено пространство. Той напипа нов десен политически език: без антикомунизъм и с елементи на умерен национализъм. Антикомунистическото дясно беше изчерпано – така да се каже поради отпадане на своя предмет. (По подобен начин преди десетилетия се изчерпва антифашизмът като политическа платформа.) Изчезна и характерния за прехода страх от всичко застрашаващо етническия мир. Нито югославският пример вече плаши, нито българите сериозно си спомнят за възродителния процес.


Bojko Borissov als Bodyguard von Todor Zhivkov

Бойко Борисов преди като телохранител на бившия първи - Тодор Живков ...

На основата на тези нови обстоятелства, г-н Борисов се оказа първият съумял да прокъса класическата „забрана”, бивши комунисти и дейци на репресивния апарат да бъдат „десни”. В този смисъл той премахна идеологическите бариери пред десетки хиляди хора: сега те спокойно и свободно могат да се разхождат из политическото пространство – в зависимост от личния си интерес, без да трябва да се кланят на хора, които ги ненавиждат генетически.


Втората самозаблуда на противниците на г-н Борисов е в оценката, която му дават като „лека кавалерия” и „импровизатор”. Обаче фактите на неговата лична биография категорично отхвърлят подобна хипотеза. Да се сетим само за два от тях. Абе хора, това е човек завършил със златен медал гимназия! Поне сте ходили на училище – какви ти тук импровизации?! Не си спомняте тези деца? Свръхсамодисциплина, пълна подготовка, железен план... А освен всичко майка му е учителка. И това ли не помните какво значи?


Да, г-н Бойко Борисов играе „Бойко Борисов” и то в няколко варианта - „бат’ Бойко”, „господин Борисов”, „господин Генерал”... Но за импровизация не може да става и реч. План, план и само план, стоманен план.

Какъв впрочем?

Oberbürgermeister Boiko Borisov Bulgarien

... и днес като кмет на София

Мен ако питате (мога и да греша, това са психологически гадания) въпросният план е с финал на 11-та година. Политическият танц на г-н Борисов е построен така, че той почти



няма как да не стане президент



тогава. Първа сила на парламентарните избори, плътен и международно благословен съюз с десните. Г-н Първанов не може да се кандидатира. И т.н. и т.н. много подробности, но все в тая посока.

Така че планът е съобразен и с кръчмаря и с кръчмарката и с множество сини келнери.

Така е то. Ум царува, ум робува, ум патки пасе.



Този текст е съвместна публикация с вестник "Труд". За отзиви и коментари A.Raichev@bbss-gallup.com. Други текстове от същия автор www.Raichev.org