1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Жените и политическата власт - Сеголен Роаял

Десетилетия наред жените нямат достъп до политическата власт; междувременно обаче все повече жени “завладяват” последния бастион на мъжката власт, политиката. В страните в Северна Европа това вече е нещо делнично, от септември 2005 г. Германия за пръв път се управлява от канцлерка. Във Франция кандидатка за президентския пост отскоро също е жена.

default

В текущата предизборна кампания за президентските избори във Франция в заглавията на вестниците почти всеки ден фигурира името Сеголен Роаял, кандидатка на социалистическата партия. Тя изглежда много по-млада, отколкото е в действителност; Роаял е навлязла в петдесетата си година, майка е на четири деца, изглежда чаровна и женствена и неуморно се бори да бъде първата жена във Франция, заела президентския пост. Сеголен Роаял от години се ползва със симпатия сред сънародниците си, въпреки че дълго време не заема особено важна роля в политиката. Шансовете си да спечели президентските избори тя дължи до известна степен на един парадокс, обяснява Лилиан Делвасе, авторка на книгата “Когато жените поемат властта”.

“На французите им е дошло до гуша от господа политиците. От десетилетия гледат все същите лица, слушат все същите речи и наблюдават все същите прояви. Французите искат промяна. Естествена изглежда смяната жена да бъде номинирана за президентския пост. Сеголен Роаял се занимава с политика от 25 години, тя успя да си изгради имиджа на нов политичка, която внася свеж дух и стои близо до гражданското общество.”

С много средства или както някои критикуват, с всички средства мадам Роаял залага в предизборната борба и на женствеността. Младоликите, непринудени жени на отговорни постове са несъмнено голямо изключение по света. Както и в политиката като цяло. Лилиан Делвасе казва:

“От две години Сеголен Роаял управлява региона Поату-Шарант. Дали упражнява властта си по-различно от колегите си, мъже? В никакъв случай. Или пък се стреми повече съгласуване? В никакъв случай. Повече ли се вслушва в гражданите? Не. Тя упражнява властта си с авторитарност, каквато доста мъже изобщо не биха се осмелили да приложат. Много избиратели желаят жена да заеме най-високия държавен пост, защото се надяват, че всичко ще се подобри. Не съм сигурна дали в крайна сметка няма да бъдат разочаровани. За да направят политическа кариера, мъжете и жените трябва да са пробивни. Според мен няма принципна разлика между мъжете и жените в политиката.”

По повод световното футболно първенство миналото лято в Германия Сеголен Роаял изпрати писмо на федералната канцлерка Ангела Меркел, в което критикуваше, че във федералната република проституцията е официално разрешена. Миналата есен Роаял посети в Париж едно женско общежитие, в което се дава приют и се оказва помощ на жертви на семейно насилие; тя обеща, че ако бъде избрана за президентка, ще посвети първия си закон на борбата срещу насилието върху жените. В предизборната й програма от 100 точки тази тема заема обаче 53-то място. Роаял не е в никакъв случай заклета феминистка, казва Франсоаз Лоран, председателка на френската организация за семейни консултации:

“Когато една жена казва, че ще защитава женските права, без да обяснява как точно ще направи това, хората наистина й вярват. Но до истинки дебат по темата не се стига. Няма дискусия как да е организирано правителството, за да даде тласък на такива важни теми като борбата срещу насилието върху жените. Като феминистки ние ще информираме кандидатите, че се надяваме да бъде създадено истинско голямо министерство, което да се занимава с този въпрос. То трябва да защитава женските права във всички области на обществото. И то не само що се отнася до жените, а и що се отнася до действителното равноправие между мъжа и жената.”

Че в политиката жените играят днес по-голяма роля, се дължи на редица закони и партийни постановления. През последните години общо 77 държави са си поставили такава цел. От 2000 г. във Франция също е в сила закон за паритета. От тогава насам се забелязва промяна в политическото мислене, казва Ане Хидалго, която е дясната ръка на кмета на Париж:

“От пет години съм на този пост и констатирам, че междувременно вече никой не се осмелява да ми подхвърля сексистки обиди. Може да подхвърлят такива зад гърба ми, но директно не смеят.”

Лилиан Делвасе също е оптимистично настроена:

“Следващият президент на СЩ ще бъде всъщност президентка, било Хилари Клинтър, Кондолийза Райс или някоя дряга. Само си представете, президентът на СЩ, човекът с най-голяма власт в света да бъде жена. Това ще е равнозначно на революция! Американската политика може би няма да се промени, но представата на света за жената ще се промени.”