1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Жан-Клод Юнкер търси споразумение по европейския бюджет

В навечерието на срещата на външните министри от ЕС

Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер

Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер

Само ако британският правителствен ръководител се откаже от част от претенциите, свързани с размера на британската вноска в касата на Съюза, бе могло да се постигне единство по време на предстоящата в края на следващата седмица среща на върха на Европейския съюз, която ще разисква бюджета на Общността в периода 2007-ма-2013-та година. От 20 години насам Великобритания се ползува с намаление на вноските си в бюджета – около 4,5 млрд евро. Останалите 24 страни-членки биха искали да постигнат най-малкото замразяване на размера на намалението, осигурен на британците преди 21 години, когато островната държава все още е сред най-бедните членки на Общността. И макар оттогава обстоятелствата да са се изменили коренно, британското правителство отхвърля всички опити за преговори по темата. Което бе изтъкнато за пореден път от Тони Блеър преди няколко дни пред Камарата на представителите.

Нетните платци Германия, Холандия и Швеция настояват на свой ред за някакъв вид намаление, тъй като техните преки вноски в касите на Брюксел – от гледна точка на броя на населението – са твърде високи. Германия плаща годишно между 6 и 7 млрд евро. Италия и Португалия отхвърлят заложените в предложенията за преговори съкращения на сумите за регионално подпомагане. Новите държави-членки от Източна Европа пък настояват за повече средства за насърчаване, а Франция отказва да отстъпи по отношение на размера на аграрните субсидии. Германия и пет от останалите държави-нетни платци официално държат на това бюджетът на Европейския съюз да е равен на един процент от размера на общия брутен продукт, макар че е допустимо в този план и да се направят компромиси.

Ако на люксембургския министър-председател Жан Клод Юнкер му се отдаде да разплете този възел, това наистина ще е удивително постижение – смятат наблюдателите от Брюксел. След негативните референдуми по Конституцията холандците и французите почти нямат пространство за преговаряне. Германският канцлер Шрьодер вече е в ролята на отиващ си премиер и най-вероятно не би се решил да поеме никакви нови обвързващи задължения. За което най-малкото настоява опозицията в Берлин. Юнкер вярва, че държавните и правителствените ръководители би трябвало с постигането на евентуалния компромис по бюджета да докажат своята дееспособност, след като Европейският договор се оказа замразен вследствие резултатите от проведените референдуми.

Официално по време на своята среща външните министри не предвиждат да засягат въпроса с конституционната криза – тя дори не е включена в дневния ред. Как ще се продължи с ратифицирането на оспорваната конституция и накъде ще се развива Европейският съюз, предстои да решат на своята среща в Брюксел в средата на месеца държавните и правителствените ръководители на страните от Общността. Изоставянето на ратификацията или пък въвеждането на пауза за размисъл засега се отхвърля като вариант от брюкселските дипломатически кръгове.

Това, което се очаква да направят първите дипломати на държавите от Евросъюза в Брюксел, е да потвърдят още веднъж вече дадените уверения за присъединяването на България и Румъния към Общността на 1 януари 2007-ма година, при положение, че двете страни удовлетворят всички поставени условия. Предстои да бъде потвърдено и започването на преговори за присъединяване с Турция на трети октомври тази година. Дата за началото на преговорите с Хърватия засега не е набелязана, тъй като сътрудничеството на страната с Хагския трибунал за военопростъпленията все още се оценява като недостатъчно от главната обвинителка Карла дел Понте. Европейският съюз продължава и по-нататък да държи на целта си за присъединяване към клуба на останалите държави от Балканите – Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Сърбия и Черна гора, дори и в обозримо бъдеще да не се постигне споразумение по конституцията, т.е. по договора, който регламентира дейността на Общността при 30 и повече държави-членки.