1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ехуд Олмерт се провали като премиер на Израел

След като Ариел Шарон получи удар, начело на Израел застана Ехуд Олмерт. Тези дни специална Анкетна комисия го обвини в допуснати груби грешки по време на войната в Ливан миналата година. Сега Олмерт се бори за политическото си оцеляване и дори преминава в констранастъпление. След като собствената му външна министърка Ципи Ливи го призова да се оттегли, той възнамерява да я освободи от поста. Партията му за

Ехуд Олмерт

Ехуд Олмерт

сега го поддържа, но повечето израелски граждани са против премиера. От Тел Авив коментира Клеменс Ференкоте

Ехуд Олмерт положително знае, че е премиер до второ нареждане. А политическата му кариера междувременно приключи след доклада на Анкетната комисия, която самият той натовари с поръчението. Външната министърка Ципи Ливи е права: един министър, който получи подобна унищожителна оценка за политическите си и лични дадености и поведението си в кризисна ситуация, просто трябва да си върви.

Сред вътрешнопартийните опоненти на Олмерт има и доста по-предпазливи от Ципи Ливи. И тъкмо благодарение на тяхната нерешителност Ехуд Олмерт може да остане на поста си още някоя и друга седмица или месец, вместо начаса да напусне политическата сцена. Неговата парламентарна фракция уж се кълне, че го подкрепя, но тези клетва не струват пукната пара. Те по-скоро са израз на страховете, че ако се стигне до предсрочни избори може да се изтърве депутатският мандат или поста в правителството, доколкото управляваща партия Кадима само за година и половина на власт се лиши от голяма част от подкрепата си. По всичко личи, че Ехуд Олмерт ще си плати тъкмо заради онези политически средства, които смята за правилни и които временно спасиха кариерата му през бурните дни напоследък. Защото премиерът предпочита сляпото подчинение пред интелектуалната независимост, лоялността пред доброто качество, тактическите маневри пред политическите убеждения.

Още когато сглобяваше кабинета си Олмерт показа, че в случая става дума за партийно-политически награди, а не за компетентност. Така за военен министър беше назначен съвършено неподготвеният бивш синдикалист Амир Перез, който всъщност трябваше да стане министър на финансите. Финансовото министерство обаче Олмерт запази за едно свое доверено лице, което наскоро се оттегли поради обвинения в корупция. Самостоятелно мислещи политици като външната министърка Ливи премиерът постави в изолация, а когато трябваше да даде зелена светлина за масивната военна операция в Ливан през юли миналата година изобщо не се замисли за последствията, които ще носят съотечествениците му и съседните страни. Тогава Олмерт демонстрира, че просто не е квалифициран за най-важния пост в Израел. С умопомрачително лекомислие той подписа единствения план за операцията, който му беше представен от колкото арогантния, толкова и некомпетентен шеф на ГЩ. Дори когато дни по-късно вече се видя, че няма да постигне нито една от нереалистично-амбициозните си цели, Олмерт не пожела да пригоди целите към реалността, както пише в доклада на Анкетната комисия.

От подобни грешки не можеш да се поучиш, както уж възнамерява премиерът. Тук става дума за структурен провал, който мнозинството от хората в Израел констатират с потресение. Но гражданите в страната нямат никакви политически алтернативи едва година след образуването на това правителство. Дори впечатляващите гигантски демонстрации не могат да променят положението: Ехуд Олмерт ще си отиде едва тогава, когато собствената му партия намери негов заместник.