1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Етичният кодекс – европейската летва на българската журналистика

Какво може да се очаква след приемането на етичен кодекс за българските журналисти - коментар от Еми Барух Когато преди по-малко от месец отбелязахме

15-та годишнина от 10 ноември и търсехме някакви безспорни маркери на промяната, с Георги – един от онези приятели, с които можеш да говориш дълго, без да си гледаш часовника, си казахме, че има един единствен белег за категоричната необратимост на прехода и това е свободата на словото.

По отношение на всичко останало – приватизация, политически плурализъм, демокрация и прочее… в обществото имаше и продължава да има различни оценки. Никой не оспорва обаче че в България има свобода на словото. Споровете започват от тук нататък – как я употребявахме тази свобода през изминалите 15 години? Какво се случи, че не успявахме да въведем европейски стандарти в медийното говорене, в тиражната журналистика, в писаното слово?

Много просто – казва Георги – подчинихме всичко на пазара, а пазарът е месомелачка, иска да го захранваш непрекъснато и стоката да е лесно смилаема, полуфабрикат, конфекция, която лежи по сергиите разголена, и достъпна.

Спорът за това трябва ли пазарът на медиите да търпи диктата на консуматора; трябва ли вестникът да слезе да нивото на улицата или е по-добре да изтегли улицата до своето равнище не е от вчера. Онова, което не се случи у нас, бе от една страна диференциация на аудиторията, което означава персонален диалог с различните групи читатели, и от друга въвеждане на журналистически стандарти, които да дисциплинират медийната разюзданост и да възвърнат доверието в гилдията.

При всеки опит на журналистиката, през всичките тези години, да наложи европейски почерк на поведение в професията, възникваха спорове – терминологични, корпоративни, казуистични, и намеренията пропадаха. А опити не липсваха – идеи идваха от Българската медийна коалиция, от Факултета по журналистика, от асоциацията на кабелните оператори, от Съюза на издателите в България, от представители на Европейския парламент, от неправителствени организации, от парламентаристи и експерти… Европа и тук стоеше като летва, към която се стремим, без да сме успели да я достигнем.

Първата сериозна крачка в тази насока се случи преди два дни, с тържественото приемане на етичен кодекс на българските журналисти в присъствието на президента, премиера и председателя на парламента.

Един документ, който е цяла епоха в историята на българската журналистика. Ако обаче и той се превърне в имитация, в симулакрум, в мимикрия – както толкова ангажименти по пътя към имагинерната Европа, петата колона ще продължи бавно да потъва върху все още нестабилната основа на демокрацията, която изградихме през последните 15 години.