1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

ЕС - Неапол - конференция

В навечерието на неаполската среща на масата са сложени над 90 искания за корекции в конституционния проект. Евро-комисарят, отговарящ за разширяването, Гюнтер Ферхойген не е никак убеден от досегашния ход на преговорите:

"Не е съвсем нормално, когато, при всяко заседание на една правителствена конференция, на края изскачат повече въпроси, отколкото са решени."

Не се очертава разбирателство по нито един от основните въпроси: Германия, Франция и Италия продължават да настояват да не се нанасят съществени поправки в сегашния проект. По-малките държави, начело с Австрия, искат всяка страна да бъде представяна в Брюксел от комисар с право на глас, докато по-големите държат на ротационния принцип за назначаване на комисарите, което би ограничило броя им до 15 - 17 души. Испания и Полша пък не искат да се откажат от изгодното за тях разпределение на гласовете, без оглед на големината на населението, което бе постановено на срещата в Ница. Затова Ферхойген предупреждава:

"Ако този конституционен проект се провали, това ще е нещо повече от провал на някакво си законодателство. Това би бил провал на проекта интеграция и то в един основен пункт. Фатално заблуждение е да се смята, че бихме могли да продължим да я караме на базата на споразумението от Ница."

Ако регламентът на ЕС не бъде напасван към разширения състав от 25 държави на общността, това ще доведе до възникването на кръг от държави, които се движат по-бързо от останалите - смята Ферхойген:

"Евентуален провал на този договор би предизвикал възникването на съвсем нови политически сценарии в рамките на ЕС, които биха могли да развият дори дезинтегриращи сили."

Най-вече Англия е страната, която се противопоставя отявлено на концепцията за обща външна и отбранителна политика. Костелив орех е и испанският премиер Аснар. Той открито заяви, че с решението за "размекване" на стабилизационния пакт на общността, Германия и Франция са "минали" по-малките страни. А това затвърдява решимостта му да не отстъпва, що се отнася до разпределението на гласовете според споразумението от Ница.

Силно оспорвана също е ролята на бъдещия външен министър на ЕС и на процедурата за евентуална промяна на конституцията. Европейският парламент се бори за разширени бюджетни правомощия, които някои правителства не искат да му предоставят. Елмар Брок от консервативната фракция в евро-парламента казва:

"Бюджетното право е царското право във всеки парламент. Много ясно, че нещата се изострят до крайност, когато се искат промени, с които парламентът не е съгласен."

Новата европейска конституция трябва да бъде подписана от всички 25 страни, включително онези, които предстои да бъдат официално приети догодина. В много страни, най-вече в ИЕ, е предвидено провеждането на референдум. Затова Гюнтер Ферхойген напомня, че одобрението не е нещо самопонятно:

"Не е изненадващо, че това препятствие няма да бъде преодоляна лесно особено в новите страни-членки. По този въпрос трябва да сме наясно."