1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

ЕС и Турция

Еми Барух

default

Трудното удържане на европейското равновесие след най-голямата вълна на разширяването, към която от 1 януари 2007 се надяваме, че ще се присъедини и България, е контекста, в който се провежда в момента срещата на външните министри на Европейския съюз в страната-домакин Великобритания. За първи път на този форум в ролята на наблюдатели участват външните министри на България и Румъния.

Основната тема, която генерира достатъчно напрежение между големите, е дали ЕС да започне преговори с Турция за членството на страната в съюза или не.

Известни са позициите на противниците и на привържениците на разширяването, които особено по отношение на Турция, са остри и непримирими. Едните поставят акцента върху темата за човешките права и ислямския фундаментализъм, а другите изброяват всички активи на страната, която е член на НАТО от 1952 година, която 11 години по-късно става асоциирана държава в Европейската икономическа общност, която през 87 година кандидатства официално с подписването на първия договор за асоциирано членство с трета страна и която в продължение на повече от половин столетие бе щедро окуражавана от европейците в усилията за модернизация .

Обаче всички тези доводи от категорията на политическите аргументи много трудно могат да наклонят везните и да променят общественото мнение, което се интересува повече от това дали жените ходят със забрадки и шалвари, каква е битовата хигиена на населението, какво е мястото на съпругата в обществото и стимулира ли семейството интегрирането на децата във вписващата ги среда. Именно такива културни различия позволяват на националистическите среди да облъчват общественото мнение с твърдения, че разширяването на Изток трябва да спре, че европейските народи трябва да блокират всякакви по-нататъшни проекти, за да съхранят своята ценностна система. А това засяга непосредствено и България.

В този смисъл е съдържанието на оповестеното преди три дни становище на Италианската националистическа партия Северна лига – в « Манифеста на Боси, посветен на европейските народи » е заявено, че по-нататъшното разширяване е опасно не само за сигурността, но и за културната идентичност на Запада.

Според Северната лига България и Румъния, както и Турция изобщо не бива да бъдат допускани до онова, което наричаме общ европейски дом. В този смисъл сигналите, които могат да бъдат доловени по време на срещата на външните министри в южен Уелс могат да са важни индикатори за нагласите на европейските лидери няколко месеца преди Виена да поеме председателството на съюза. Което – като се имат предвид настроенията в Австрия - е още един малшанс за България.