1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

ЕС и Турция

Турция не е просто още някоя си страна, която иска да влезе в общността. Турция е преди всичко голяма:

нейната площ надвишава територията на всички десет страни, приети тази година, а населението й почти достига общия брой на населението в десетте, и вероятно много скоро ще го надвиши. Съвсем различен е обаче икономическият потенциал на страната: производството на глава от населението във всяка от десетте нови страни-членки надвишава това в Турция - съответно дълбока е и пропастта между досегашните страни-членки и Турция.

Дали ЕС ще съумее да издържи на това неравновесие - не се знае. Сигурно е само, че общността ще трябва да промени коренно редица от своите централни политически полета - преди всичко помощта за земеделието и за изоставащите региони. Как ще изглежда това преустройство е въпрос, по който все още не е мислено задълбочено; макар че така настойчиво цитираните Копенхагенски критерии включват и този - способността на ЕС да интегрира една нова страна.

Впрочем общността и без това явно се сбогува с критериите, приети през 1993 в Копенхаген. Защото тогава бе решено, че политическите критерии трябва да бъдат изпълнени от съответната страна още преди започването на преговорите за членство. А към тези критерии спадат такива основни точки като спазването на човешките права и защитата на малцинствата. Че те наистина са изпълнени по отношение на Турция могат да твърдят само онези, които си затварят очите за продължаващите изтезания в затворите или за продължаващата дискриминация на християнските църкви.

Напредъкът в тази област, постигнат в Турция през последните години, е безспорен. Но нека запитаме: защо въпреки тези така явни недостатъци трябва още от сега да се започват преговори? Защото иначе процесът на реформи щял да секне и страната щяла да бъде дестабилизирана - е дежурният аргумент, който чуваме. Само че този аргумент е фатален, защото тъкмо той разкрива цялото празнословие на твърдението, че преговорите били с "отворен край". Онзи, който, загрижен за стабилността на Турция, не смее да погледне истината в очите, няма да го стори и след няколко години - когато може ще трябва да се вземе решение за прекъсване на преговорите, тъй като Анкара не може да изпълни условията или пък ЕС не е в състояние да интегрира такава голяма държава. Не, ЕС в продължение на десетилетия просто не беше честен с турците. Не беше честен да им каже, че обещаната през 1963 от Европейската икономическа общност перспектива за членство няма нищо общо с прием в днешния ЕС, защото неговият характер се промени из основи.

А който не казва истината днес, няма да я каже и след десет или петнайсет години. Тогава в ЕС ще бъде приета една неподготвена Турция - и по този начин застрашен проектът Европа. Несъмнено до тогава Турция ще се промени - ЕС също. До тогава съюзът ще трябва най-сетне да е изяснил какво иска да бъде всъщност: просто зона за свободна търговия или истински политически съюз с обща вътрешна, външна и правова политика.