1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

ЕС и основните права

Националните правителства продължават да спорят и да недоволстват от идеята за създаване на специален надзорен орган на ЕС за основните права. Въпреки това е сигурно, че тази инициатива ще бъде реализирана. Информация от Ханелоре Кроли:

default

В началото на декември след тригодишни ожесточени борби министрите на правосъдието и на вътрешните работи от ЕС решиха съществуващото във Виена бюро против расизма и нетърпимостта срещу чужденците да бъде повишено в ранга на агенция, която да следи дали законите на общността са съвместими с основните права. Агенцията ще има сто служители, но само консултативен статут. Тя няма да притежава компетенции в такива деликатни области като полицията и правосъдието.

До последния момент решението бе съпътствано от съпротива. Холандия все още се бунтува, а от европейската комисия на германския Бундестаг се сипе критика по адрес на правителството в Берлин. Последното смяташе тази агенция просто за излишна. Но след като съпротивата по всички останали фронтове бе сломена, в самото навечерие на германското председателство на ЕС Берлин реши, че не може повече да блокира нещата и даде съгласието си.

В Брюксел казват, че 95 процента от германските искания били удовлетворени. Освен това главните инициатори, Австрия и Гърция, се били вкопчили така ожесточено в идеята за агенция за основните права, че торпедирането на взетото по принцип още през 2003 решение било просто невъзможно.

“Една трета от страните-чланки на ЕС бяха абсолютно ангажирани за този проект, една трета се отнасяха с пълно безразличие, а една трета бяха против” – казва един наблюдател в Брюксел. С други думи спорът около агенцията за основните права представлява пример за типичното съотношение на силите в общността, при което си дават среща национални интереси, конкретни аргументи, популизъм и немалка доза незаинтересуваност. На края всички остават с чувството, че с постигнатото може да се живее, но без да са сигурни, че то е било наистина необходимо.

Критиците, като например много германски и холандски политици, недоволстват от продължаващата бюрократизация на ЕС. Също и англичаните напомнят, че вече съществуват 18 агенции. Но тъкмо това е проблемът: като се позовава на равноправието, всяка страна-членка иска да има онова, което имат другите. Защото агенциите са реномирани, те придават международен блясък и привличат платежоспособен, чуждестранен персонал. Така че с разрастването на общността с още две страни, можем да очакваме още повече, а не по-малко агенции.