1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

ЕС и Европейската харта за човешките права

ЕС не представлява държава, а политическо обединение на суверенни държави и въпреки това, той има намерение да приеме конституция, включваща хартата за основните човешки права.

default

Европейската харта за човешките права беше приета на срещата на върха в Ница през 2001 година. Кордула Яновски от Центъра за изследване на европейската интеграция в Бон казва:

Яновски:

Става дума за най-общите основни човешки права – като зачитане на човешкото достойнство, забрана за изтезания, телесна невредимост, право на собственост, както и известните на всички гражданските права.

Първоначално тази европейска харта имаше валидност само за хората, работещи в европейските институции. Когато беше създаден проекта за европейска конституция, хартата беше интегрирана като част от нея. Това означава, че в бъдеще тя ще има валидност за всички европейски граждани. Защо всъщност е необходимо, ЕС да има собствен каталог от основни човешки права? В крайна сметка всяка отделна държава-членка разполага със свои собствени закони по въпроса? Да чуем отново Кордула Яновски:

Яновски:

“Най-късно през 1999 година, а всъщност и още преди това беше станало ясно, какво сериозно развитие е претърпяла Европейската общност. Още от 1992 година насам тя представляваше вече политически съюз, а не просто ограничена в определени граници икономическа общност.”

ЕС се намесва в живота на своите граждани в множество сфери чрез своите административни решения, европейски норми за секлското стопанство или риболова, директиви, свързани с трудовото право и т.н. Пред Европейския съд в Люксембург могат да търсят правата си правителства и юридически лица като например фирми и предприятия. Правната основа за подобно нещо са договорите на ЕС, а не човешките права. Хартата за основните човешки права в бъдеще ще защитава европейските граждани от прекомерно големи намеси на общността в живота им. Но какви последствия ще има за един работник, ако той подаде жалба срещу неправомерно уволение, позовавайки се на европейскито си право, фиксирано в член 30 на Европейската харта? Европейският съд в Люксембург не се занимава със съдебните жалби на отделни личности. Нима уволненият работник ще бъде принуден да се отнесе към някоя национална съдебна инстанция?

Яновски:

“Тя вероятно ще отхвърли подобна жалба. Изобщо това е все още неуточнен въпрос. От друга страна, възниква въпроса, какво да се прави, ако някоя съдебна инстанция, независимо коя, се произнесе по въпоса. Тази присъда няма да е изпълнима, защото все още няма законодателна основа за действия на европейско ниво.”

Засега следователно отделни физически лица не могат да подават жалби пред Европейския съд в Люксембург, нито пък резултатите от подобни индивидуални жалби могат да се прилагат на практика. Предвидено е, ЕС да се присъедини като институция към Европейската конвенция за човешките права. В такъв случай Съветът на Европа, респективно Европейския съд за човешките права в Страсбург вече ще имат правото да разглеждат индивидуални случаи на граждани, а ЕС ще бъде задължен да прилага на практика подобни присъди. Докато се стигне дотам обаче, Европейската харта си остава само къс хартия със символично значение.