1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

ЕС и "големият взрив"

"Големият взрив", под формата на предстоящото разширение, се превъзнася като едно от големите постижения на ЕС, но броени дни преди определения ден нещата започват да изглеждат малко стряскащи. ЕС получи известна представа какво предстои, когато полският премиер Милер торпедира последната среща на високо равнище за евроконституцията.

Изведнъж западното обществено мнение съзира обратната страна на амбициозната стратегия на ЕС да заличи разделенията, възникнали вследствие на Студената война. Вниманието се фокусира върху чувствителни проблеми като имиграцията и трудовата заетост. Полша с нейното почти 40-милионно население е най-голямото плашило, например, за Германия, където мнозина се опасяват, че евтината полска работна ръка може да се окаже непреодолима конкуренция.

На теория общността винаги е знаела, че за нея разширението е свързано с огромно финансова бреме. На практика повечето страни-членки отхвърлиха обаче предложенията на Еврокомисията за значителни увеличения в следващия бюджет, необходими за да се окаже начална помощ на новодошлите. Сега се завихря политическа битка по бюджета на Брюксел за 2007-13 година; Комисията иска увеличения, които биха повишили актуалното бюджетно ниво от 100 на 140 милиарда долара годишно. Изходът от преговорите може да се предскаже още от сега: поразените от рецесията страни от ЕС, които нарушават вече собствените граници за дефицита на общността, едва ли ще се съгласят да затънат в още по-големи дългове, за да повишат жизнения стандарт в балтийските републики, Средна Европа, Малта и Кипър.

Съмнително е дали това е разумна рецепта за разширяването на Съюза. Новодошлите усещат все по-осезаемо, че на тях се гледа като на бедни роднини, приемани без никакъв възторг. В Брюксел пък загряват, че регламентът на Съюза дава силни оръжия в ръцете на всички свои членове. Ако новодошлите решат, че ги притискат прекалено, те биха имали възможност да блокират цялата работа на общността. Все още е рано да си представяме сценарии, противопоставящи богатите срещу бедните в ЕС. Големият урок от досегашната почти 50-годишна история на общността е, че безогледното отстояване на националните интереси никога не носи дивиденти. Дали това ще важи и занапред, остава да видим. Има няколко причини, поради които този разширителен кръг се различава значително от предишните - от взаимното непознаване на политическите системи и култури до факта, че новите десет страни-членки са само авангардът на едно още по-голямо разширение, присъединяващо Румъния и България, и вероятно Турция, Хърватия и още една група балкански страни.