1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

ЕС, Балканите, България

Експертите по Балканите във Вашингтон са съгласни, че рано или късно всички балкански държави ще станат членки на НАТО и на ЕС. За държавите от т.нар. Западни Балкани обаче най-често се казва, че те ще попаднат в “черна дупка”...

default

...извън ЕС за неизвестен брой години, въпреки че ще бъдат заобиколени от държави членки на евро-атлантическите институции. Какво може да означава това съседство за България и Румъния? От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Държавите с неясно бъдеще в европейския югоизток са Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия. Някои експерти ги наричат “бели слонове” на Балканите, други говорят за тях като за “черна дупка” посред ЕС след присъединяването на България и Румъния. (Когато се заговори за това присъединяване, в изказванията на американските експерти все повече се прокрадва датата “2008”.)

Във Вашингтон биха искали да видят целокупните Балкани в Европа. В един преглед на човешките права, демокрацията и интеграцията в Югоизточна Европа пред комисията Хелзинки на американския Конгрес, беше подчертано колко заинтересована е Америка западно-балканските държави да влязат в ЕС. Една от причините е, че те са убедени, че неевропеизираната, неприсъединена “черна дупка” на Западните Балкани ще бълва корупция, организирана престъпност и незаконност и ще застрашава и региона, и Европа. Единствената надежда според тях е западно-европейските правителства да разберат колко опасно е да се държат извън ЕС западно-балканските държави. Те биха били мост за нежелани политически, престъпни и религиозни влияния както от Русия, така и от Близкия Изток. (В американското мислене Русия и Близкия изток почти еднакво са източници на опасности, тероризъм и злотворни влияния.)

Положението на България и Румъния ако таква “черна дупка” наистина се формира, според експертите би било доста трудно. Всички опасни влияния ще трябва да преминават през тях като гранични и транзитни държави. Двете най-нови членки на ЕС ще се озоват в ситуация, с която ще могат да се справят само с огромна помощ от Брюксел. В противен случай тяхното собствено развитие ще се забави. Доскоро за присъединяването на България и Румъния към ЕС се говореше като за светъл регионален пример за демократизиране и реформиране, който трябва да се изнася в другите държави в региона. Сега в дискусиите за Балканите се чуват опасения, че двете страни могат да пострадат от внос на лош пример и практики от съседките си. Експерите признават, че дори в тези две държави, проявили голяма твърдост да се демократизират, реформите са били и още са бавни. В западно-балканските държави те просто се влачат.

Освен всичко броят на съседните държави, които едва функционират, непрекъснато расте. На картата се появи Черна гора, а и Косово вече има резвервация. Сърбия и Косово като съседки изглеждат най-проблематични. Най-оптимистичните мнения във Вашингтон са, че Косово е станало по-приемлив съсед в следствие на управлението на администратора на международния протекторат, Сьорен Йессен-Петерсен, чийто мандат изтича днес. Ако Косово получи независим статус – което е най-вероятно - и гарантира правата на гражданите си от сръбски произход, някои експерти прогнозират завръщане на около 235,000 сръбски бегълци като знак, че нещата са се оправили. Други, по-малко оптимистични, смятат, че след като никакво завръщане не стана от 2000 година досега, то едва ли ще се случи точно в този момент. Те по-скоро се опасяват от обратното – че и малкото останали в Косово сърби може да напуснат. Това ще компрометира силно митологичната мултиетническа структура на новото косовско общество. В една публична дискусия за Косово през последните дни висши служители в ООН и американски специалисти изказаха мнения, че в провинцията може да има нова вълна от етническо насилие, особено в района на Косовска Митровица.

Сърбия също продължава да е крайно несигурна в политическо отношение съседка. По време на дискусия във Вашингтон тази седмица Коштуница беше направо обвинен, че “управлява с помощта на тези, които заговорничат за Велика Сърбия, не предават Ратко Младич и пречат на реформирането на сръбските служби за сигурност”, както и на отваряне към Европа. Според няколко американски експерти, политиката на Белград е да постигне етно-териториална подялба на Косово, което според тях би имало опасни последици за целия регион с прецедента, който създава. Така заедно с неуправляемата Босна, Сърбия и Косово остават в ядрото на бъдещата “черна дупка”, която може да се окаже истинската съседка на България и Румъния в Европейския съюз.