1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Енергийният конфликт и политическото бъдеще на Путин

Какво общо има уреденият току-що петролен конфликт между Русия и Белорус с руските президентски избори през 2008? На пръв поглед не толкова много, но сценарият за бъдещата роля на Владимир Путин се промени. Анализ от Инго Мантойфел:

default

Отдавна беше ясно, че 2007 ще бъде особена година за Русия. При това никой не очакваше разразилия се петролен конфликт и европейската реакция. За политическа кулминация на новата година се смятат парламентарните избори през декември. Те са най-важната междинна стъпка към президентските избори през март 2008 и отговора на въпроса: “Как ще изглежда Русия след Путин?”

Сценарии за 2008 и приемниците на Путин има много. Три са особено популярни: първо, Путин остава президент по силата на конституционна поправка, въпреки че самият той решително оспорва това; второ, Путин предава властта в ръцете на посочен от него човек, като или се оттегля изцяло от политиката, или продължава да оказва влияние чрез високопоставена функция в бизнеса – да кажем като директор на Газпром.

Третият сценарий е по-сложен. Според него Путин ще сдаде наистина президентската си длъжност, но ще превърне Русия в парламентарна република със слаб държавен глава и като ръководител на една силна партия ще спечели изборите и ще се завърне на власт като министър-председател. Вариация на този сценарий е прогнозата, според която Путин ще се оттегли като президент на Русия, но като президент на една руско-белоруска федерация ще остане начело на държавата.

С актуалния петролен конфликт между Москва и Минск обаче, последният сценарий губи своята правдоподобност. Защото този конфликт показа, че кремълските стратези искат да поставят отношенията с режима на Лукашенко на чисто бизнес-основа. Като отне привилегирования статут на Белорус, Кремъл показа, че многократно прокламираният белоруско-руски съюз не струва и хартията, на която бе написан. Всъщност това не е изненадващо за онзи, който е ставал свидетел на напрежението между Путин и Лукашенко при личните им срещи.

Така че конфликтът между Москва и Минск би трябвало да сложи черта на сценария за евентуална двустранна федерация, оглавявана от Путин. Този сценарий би могъл да се възроди при едно съвсем конкретно условие: ако сегашният петролен конфликт, който по същество засяга финансовата база, на която се крепи режимът на Лукашенко, доведе до падането на белоруския президент. С един нов подкрепян от Москва белоруски президент, би могла може би да се измайстори една подходяща за Путин федеративна държава. Вярно е, че тази идея може да бъде зачислена към репертоара на съзаклятническите теории, но все пак едно е ясно: след петролния конфликт с Минск, новата 2007 става от седмица на седмица все по-интересна за Русия.