1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Емигрантите и сънуващата кокошка

В началото на седмицата управляващите в България се сетиха отново за българските емигранти и набелязаха „мерки” за тяхното връщане. Възможно ли е обаче подобно нещо? На въпроса се спира Георги Папакочев.

default

В сряда на българо-американски икономически форум в София министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров разтревожен предупреди, че съществува реална заплаха скоро в България да останат само деца и старци. Вопълът на българския икономически министър за застаряването на населението не беше продиктуван от нищо друго, освен от сметките, че това ще доведе до натиск върху пенсионната система на държавата. Всъщност това се оказа по-скоро резонанс от

патетичната „кръгла маса”

организирана от правителството и посветена на „Новата държавна политика към българите по света”. Там, на „кръглата маса”, която за разлика от предишните години се състоя след празниците и на нея въобще не беше споменавано името на също доста смехотворната инициатива от края на 90-те, наречена „Българският Великден”, се взеха важни решения за привличането на емигрантите обратно в родината.

Junge Leute

Правителственото мероприятие предвижда създаване на „Съвет за българите в чужбина” към властта, на „Национален консултативен експертен съвет” към Държавната агенция за българите в чужбина и на, забележете, парламентарна комисия по въпроса, която постоянно да следи развитието на процеса по привличането в страната, според усреднени данни, на около

Един милион българи зад граница

Структурите са обявени, щатът им е определен, но никой не обясни какво би накарало тези, в голямата си част образовани, квалифицирани и със западен опит и експертиза българи, да се завърнат отново в родината си, след като са я напуснали, прогонени от отношението на държавата към тях, от санитарно ниските доходи в страната, от бушуващата криминална престъпност и повсеместната корупция, от разтърсващо лошото здравеопазване и мизерните социални условия за живот. През втората половина на 90-те някои наивници от дясното управление канеха младите преуспели българи от чужбина на печени агнета по Великден и успоредно с тлъстите куверти за участие в тези полу-формални срещи им обясняваха, че всъщност

„акъл от тях не искат, а пари”

Какво предлага днес тристранната коалиция? Работни места за висококвалифицирани и високоплатени специалисти? Смешно, след като в държавната администрация продължава спорът за „фантастичните” в нейните представи заплати от 250 евро! Възможности за служебно израстване и кариера? Тъжно, на фона на повсеместната управленска мизерия и ожесточените междупартийни битки за ключови постове! Нормален живот и образование за техните деца? Абсурдно, при тежката престъпност и ниското ниво на подготовка в училища и университети!

Какво остава? „Зелени карти” за неквалифицираните компатриоти от някогашната диаспора в бившия Съветски съюз и околните балкански държави, както и внос на транзитни за Европа „гастарбайтери” от Азия и Африка. Нищо повече.

Така поредното мероприятие на властта на практика се изчерпва. Сега бизнесът и оредяващата държава ще сънуват неговите резултати. Както кокошката сънува просото...

Редакцията препоръчва