1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Електрическият обрат в рокмузиката

В книгата си "Белите велосипеди. Музиката през 60-те години" американецът Джо Бойд разказва от първа ръка за рождения час на поп музиката и за смъртта на нейните идеали:

default

Боб Дилън

Джо Бойд проследява увлекателно и искрено късия път на поп музиката от идеализма до хедонизма. Младежта мечтаеше за едно по-добро общество, бунтуваше се против ценностите на поколението на своите родители, но накрая отиваше да танцува. Джо Бойд е един от тях: като турне-организатор на джаз и блус величия от калибъра на Коулман Хокинс, Стан Гетц и Мъди Уотърс, като сценичен мениджер на фестивала в Нюпорт през 1965, като продуцент на Ник Дрейк, Incredible String Band и Fairport Convention и като основател на UFO, най-модния психеделичен клуб в Лондон.


Революцията започва от електрическата китара. Бойд фиксира и датата за началото на революцията: 21 юли 1965, когато на фестивала в Нюпорт Боб Дилън се явява за пръв път с електрическа китара. Това е краят на времето на социалния протест под акомпанимента на акустичната китара, а фигурата на Боб Дилън стои в центъра на спомените на Бойд.


Така се ражда рок музиката, 60-те години започват да пулсират

в ритъма на новите звуци.

Всяко съзнание се стреми изведнъж към разрастване. Постепенно обаче каузата на "справедливия свят" изгубва своята актуалност, докато накрая се изпарява изцяло в сладникавия дим на марихуаната. Бойд постоянно смесва музиката с политиката, напипвайки по този начин духа на епохата, която според него е притежавала безграничен оптимизъм.

Jimi Hendrix

Джими Хендрикс

Впрочем неговата лична кулминация на 60-те години не е Нюпорт, нито дори Удсток, а премиерата на психеделичнатна група Tomorrow в лондонския клуб UFO. За един кратък момент - пише той - радикална политика, нова музика и психеделични дроги образуваха едно цяло. Много скоро обаче психеделичният облак покрива поп музиката и тя се откъсва окончателно от идеалистичнине си корени. Дори американските пилоти слушат Боб Дилън и Джими Хендрикс, докато бомбардират виетнамските села - отбелязва накрая Джо Бойд.