Експедиция в лабиринта на загадките | Начало | DW | 09.10.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Експедиция в лабиринта на загадките

Един търсач на истината се сблъсква с поредица от неразплетени тайни - в новия си роман "Детска сватба" Адолф Мушг проследява странните разследвания на един историк и се връща към историята на европейското съзнание.

default

Границите го впечатляват: швейцарецът обикаля из града с двойното име Гьорлиц-Сгоржелец. 40 години градът е бил разделен – едната му част е принадлежала към бившата ГДР, другата – към Полша. Междувременно Гьорлиц е част от обединена Европа и този факт предизвиква особено вълнение у швейцарския гост, отбил се тук не като турист, а като търсач на истината за миналото на своята страна. В новия си роман “Детска сватба” Адолф Мушг проследява странните разследвания на един историк и същевременно се връща към историята на европейското съзнание.

Ето го мостът, за да мина на отсрещната страна, само до преди години трябваше да покажа паспорта си, да удостоверя швейцарската си идентичност. Мостът все още е тук, но митническият контрол вече го няма. Боже мой, какво невероятно чувство е това, че сега аз, европеецът стоя тук и този отворен мост между Полша и Германия ме просълзява точно така, като че ли това е мост между Германия и Швейцария.

24.03.06 quiz labyrinth

Загадъчна следа

Гьорлиц, разположен край Ниса, и Райнфелден, разположен край Рейн – два града, разделени от река, и свързани от мостове, свързани и в повествованието, разгръщащо се в новия роман на Мушг. Алуминиевата индустрия в Райнфелден е финансирана по времето на националсоциализма с швейцарски капитал; Третият райх използва финансовите ресурси на неутрална Швейцария. Тъмната история на тези отношения се заема да осветли историкът Клаус Марбах. И се сблъсква със стена от мълчание. Единствената подсказана му следа води към Гьорлиц и най-голямата забележителност на града, Светият гроб, наречен още Гьорлицкия Ерусалим. Стигнал до религиозното средище от епохата на Реформацията, героят неочаквано прекъсва историческите си разследвания за недалечното минало. Отдава се на размисли за корените на христианската си идентичност.

Пукнатината може да се види в ортодоксалната символика. Земята се разтърсва в мига на Христовата смърт и в храма се отваря дълбока пукнатина. Всички тези невероятни събития тогава - те се случват, за да покажат, че Христос умира. Ако надзърнете днес през пукнатината, която през 15 век е била грижливо зазидана в името на символиката, гледката пред очите ви ще предизвика у вас особена, почти сексуална тръпка. През процепа, като през тайна ключалка, ще надзърнете към зелененита, ще видите не нещо неприлично, но нещо, което ортодоксалното християнство е приемало за наприлично, а именно естествената красота, красотата на природата.

Предизвикателства на мисълта

Красотата на природата като избавление? Адолф Мушг целенасочено търси провокацията. Фикцията, която поднася новият му роман, шокира включително с дребни детайли. В книгата ми са описани неща, които ще ви разядосат. Например това, че един от героите ми притежава ключ за задната врата на Светия гроб. Чувал съм, за съжаление, че такова нещо е недопустимо, никой не може да има този ключ.

От Светия гроб в Гьорлиц, християнството и религиозната идентичност разказвачът прехвърля поглед към Сгоржелец, полската част на граничния град. Реката Ниса, която уж е свързвала две социалистически страни, е носила официалното название “граница на мира”, но границата практически е била непреодолима. Един разделен град с две различни лица – изразителен символ, който би могъл да се пренесе и върху вътрешната разпокъсаност на европейците от тази част на Европа. Хора, чийто живот до вчера е определен от християнските догми, а днес – от търсенето на алтернативи. Хиндуизмът е история, а чрез историята откриваш божествата, чрез божествата – Бога и чрез Бога – учението, което стои зад него, както и още по-големите въпроси на живота. Търсенето, стъпка по стъпка, е по-важно за мен, а и за повечето хора. Така откривам живота си. Нямам догми и започвам да изпитвам радост от това.

Adolf Muschg eröffnet das Schillerjahr in der Akademie der Künste

Адолф Мушг

Романът на Мушг започва като критично разследване на швейцарските връзки с националсоциализма и завършва като съвсем друг тип книга – трудно е да се намери точно определение за нейното естество. Може би като експедиция в сложните лабиринти на духовността. Разследванията на героя тръгват, впрочем, от пожълтяла стара снимка и от неясната генеалогия на две лица, присъствали някога като деца сред гостите на една сватба.

“Детска сватба” е книга, пълна с изненадващи обрати, неразплетени тайни и неразчетени загадки. Много неща в нея остават неразбираеми – даже ако човек преодолее първоначалния неуют от тази усложнена комуникативност и стигне до последната страница. Но и загадъчните книги имат своето място в литературата. Вероятно го и заслужават, стига да са написани с покоряващата елегантност на словото, която отличава тази, а и повечето книги на Адолф Мушг.

Редакцията препоръчва