1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Езиковото разнообразие в ЕС се превръща и в проблем

Европа и европейските институции обичат да се хвалят с културното си многообразие и богатството на различни езици. В същото време сред гражданите на ЕС се утвърждава тенденцията да се учи само английски език, докато другите чужди езици остават пренебрегнати.

default

В един от плановете на ЕС, който трябваше да бъде реализиран между 2004 и 2006 година беше поставена целта, всеки гражданин на ЕС да изучава по два чужди езика. За целта даже беше създадена специална програма “Лингва” , стимулираща чуждоезиковото обучение. Страните-членки на ЕС бяха призовани, още в в началната степен на училищното обучение да въведат изучаване на чужд език. Въпреки това, засега поне не се забелязва някакво по-голямо желание и стремеж към изучаване на чужди езици в Европа. Според статистиката интересът - както и преди – се концентрира почти изцяло над английския. На второ място но значително по-назад по популярност остава немския, следван от френския и испанския. Независимо от прехваленото германо-френско приятелство, германистите във Франция от години насам се оплакват, че интересът към изучаването на немския език в страната им намалява от година на година. В Германия – също намалява интересът към френския – при това не само в средното училище, но и сред студентите. Затова пък двата центъра на европейската власт Брюксел и Страсбург стават все по-полиглотски. След последната голяма вълна на разширяване на ЕС на 1 май 2004, към езиците на общността се добавиха още девет . В момента, в Европейската комисия и Парламента се ползват общо 20 езика.

Атмо

Нужен е непрекъснат превод между старите и новите езици в общността и тъй като при общо 20 езика, възможните комбинации за превод са общо 380, е ясно че на пресконференции и заседания се ползва така нареченият “пилотиращ” превод - първо се превжда на един от основните езици - английски или френски, и после останалите преводачи превеждат от него – на своите езици. По този начин се спестяват например преводачи за някои екзотични комбинации като от гръцки на латвийски или от португалски на финландски. Тази мярка е особено необходима, най-вече на фона на и без друго наличния недостиг на подходящи и квалифицирани преводачески кадри в европейската общност. За малтийски например и до момента не е намерен нито един подходящ преводач, който да отговаря на изискванията на Брюкселските институции. Шефът на преводачите там Ян Андерсън казва:

Андерсън:

През 2003 г. проведохме тест за наемане на преводачи от Малта. Имаше общо 16 кандидати, четирима от тях влязоха в по-тесния кръг за подбор, но всичките те се оказаха недостатъчно добре подготвени.”

Подобни проблеми ще има по отношение на някои други езици като словенски или балтийските езици. Всичко това има и сериозни последици: В началото на тази година няколко от депутатите в естонския парламент недоволстваха, че трябвало да ратифицират лошо преведени закони на ЕС и върнаха обратно текстовете за ревизия. В отговорната за това генерална дирекция в Брюксел междувременно се трупа камара от документи, които чакат да бъдат преведени. За да не се разрастне тя до планина, Европейската комисия взе още преди последната вълна на разширяване решението, официалните документи на общността да не надвишават обем от 15 страници. Въпреки това, изоставането в преводите се изчислява на около 60 000 страници с тенденция към покачване.

Може би още в началото на 2007 година, ако България и Румъния бъдат приети в ЕС в първоначално предвидения срок, към езиците на общността ще се добавят още два. По-късно ще последва и хърватския. С оглед на поуките от досегашната работа в генералната дирекция по преводите на Брюксел още отсега взимат мерки да намерят подходящи преводачи за български и румънски.