Езиковият спор в Белгия | Европа | DW | 20.03.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Езиковият спор в Белгия

Езиковият спор в Белгия е стар колкото и самата страна. Още при възникването й за официални езици са обявени френският и фламандският (или нидерландски).

default

Столицата Брюксел се намира на фламандска територия, но мнозинството хора в града и предградията му говорят френски. Това непрекъснато създава напрежения.

Фламандското регионално правителство се разпореди, например, че в градския съвет на община Линкебеек близо до Брюксел трябва да се говори само фламандски. Общината с пет хиляди души население обаче в мнозинството си говори френски, нищо, че е на фламандска територия. Другаде пък общинските жилища се раздават само на хора, които говорят фламандски или поне изявяват готовност да го научат. През изминалите месеци този проблем постави под въпрос дори образуването на централно правителство в Белгия. Политологът Паскал Делвит обяснява:

„Проблемът на първо място е политически

– това е конфликт между два елита. Но насилие поне няма, всичко се разиграва на вербално равнище. Разбира се, политиците представляват и двете противоречиви позиции сред населението.”

Фламандци и валонци все повече се раздалечават едни от други по няколко причини. Навремето южната провинция Валония, където се говори френски, беше индустриалното сърце на Белгия. През последните десетилетия обаче северната Фландрия, където се говори фламандски (или официално нидерландски) е много по-добре в икономическо отношение от Валония. Поради това всяка година фламандският бюджет плаща по няколко милиона евро като субсидии за по-бедния юг. За мнозина фламандци

тази солидарност е прекалена.

Според политолога Паскал Делвит има обаче и друга причинаи тя е самата политическа система на Белгия:

„Особеното в Белгия е, че нямаме партии на федерално, на общонационално равнище. Партиите са разделени на фламандски и валонски. В резултат – политиците носят отговорност само пред една група, а това допринася за поляризацията.”

На последните парламентарни избори фламандските християндемократи настояваха например за мащабна държавна реформа и за

повече права за фламандското регионално правителство.

Това им донесе успех сред фламандските избиратели. Но валонците са категорично срещу подобни планове. Те искат да запазят силното федерално правителство. Този конфликт не играе обаче почти никаква роля в отношенията между отделните граждани в страната. Собственикът на супермаркета във френско езичното градче Линкебеек го потвърждава:

„Наистина нямаме никакви проблеми с фламандците. Нашите клиенти знаят, че ние сме надпартийни. Освен това назначаваме като персонал хора и от двете езикови групи. Така съжителството функционира идеално.”