1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Една критична седмица в България

Седмицата, която приключва, може да бъде определена като интензивен период на политически консултации, като опит за преструктуриране на коалициите в парламента. Еми Барух я определя като посегателство върху времевия резерв на българското общество.

България ще стане модерна държава,когато нейните жители започнат да мислят за времето, като за най-ценния капитал, с който разполагат, когато това схващане бъде положено в основата на управленския морал, когато народните избраници се съобразяват с този капитал във всекидневното си професионално поведение и когато в края на всеки един ден могат да кажат дали и как са употребили работния си график в интерес на избирателите.

По всичко личи, че това няма да се случи скоро. Особено след поредната напълно загубена парламентарна седмица, която отново посегна на времевия резерв на обществото.

Този резерв не е голям. Не само защото или тръгваме в грешна посока, или стартираме със закъснение, но и защото веднъж потеглили, много скоро започваме да си подлагаме крак и за изумление на останалите сядаме на пистата и се караме публично, вместо да извървим разстоянието до края и да направим необходимите анализи и изводи преди да предадем щафетата на следващия екип.

Впрочем отдавна е известно, че идеята за екипност е чужда на българския национален характер и тази тема не веднъж е била в центъра на вниманието на редица български родолюбци от Освобождението до днес. Това е и основната причина за парада от парадокси, на който бяхме свидетели през последните дни.

Докато във властовото пространство разни субекти - съперници, слуги, симуланти и техни синоними, водеха препирни за комисионни, за кабинети, за контрол над капитали, в реалното физическо пространство се топеше най-ценният обществен капитал: времето, което ни е отредено да изживеем заедно.

Наивната надежда, че то ще започне да тече по други закони след 1 януари 2007-ма година, настрои мнозинството от хората срещу маскарада на парламентарния карнавал. Получи се пълно разминаване в дневния ред «горе» и дневния ред «долу». Което не само лиши от основание жестикулациите на една конюнктурно събрана опозиционна компания, но и класира мимикрията на върха в категориите на онези български «особености», които западните дипломати с усмивка на уста коментират по време на коктейлите.

Защото за първи път след 89 година в България бяха регистрирани опити за очертаване на една консенсусна територия, която не е прорязана от разделителните линии на ранния преход; за първи път има малко повече кислород за бизнеса и за първи път са отчетени благоприятни икономически показатели. Казано с други думи – траекторията на страната пое бавно от дъното нагоре. Вярно е, този аморфен «център» е много мъгляв, компромисен и разклатен, това обаче не променя факта, че контурите на неговия периметър са отчетливи! България ще стане модерна държава, когато нейният управленски елит позволи да бъде разширен този периметър, жизненоважен за създаването на средна класа в страната. България ще стане модерна държава, когато между избирателите и техните избраници не се натрупват толкова недомлъвки, изневери и страсти. Имаме лимитиран времеви ресурс и ще бъде жалко да го разпиляваме в спорове кой ще стигне пръв до финала – дали Ахил или костенурката.