1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Една изчезнала общност, един рушащ се манастир

Репортаж на Деян Сажинович за усилията на няколко монахини да възстановят един исторически манастир в Босна и за съдбата на германската общност в тамошната Нова Топола.

default

Надгробните плочи имат нужда от възстановяване

Една стара черква, разрушена по време на босненската война, няколко буренясали гроба с немски имена и един полувъзстановен манастир – това са единствените знаци, които напомнят, че в Нова Топола в Северна Босна някога е процъфтявала същинска германска колония. През 70-те години на 19-ти век там, близо до босненско-хърватската граница, се заселва германска общност. В края на Втората световна война тези хора са принудени в паника да напуснат Нова Топола и Босна. До днес само един човек се е завърнал в родното си място. Ирма Бюлерсбах е монахиня в манастира към черквата Свети Йосиф. Заедно с игуменката Мелита тя ратува за възстановяване на манастира, така че да се запази споменът за живота на германците в Нова Топола.

Работа има много, помощниците обаче са рядкост. Най-вече в селското стопанство има нужда от доста подкрепа. Католическият манастир в Нова Топола притежава ниви и ливади, тук растат и много билки. Сестра Ирма Бюлерсбах, която е на 85 години, вече не е в състояние да работи на полето. Върнала се е в Нова Топола преди четири години. Навремето тя е била част от германската общност тук. Германците, заселили се през 19-ти век в Нова Топола, пристигнали от Хабсбургската империя, за да се занимават със селско стопанство. Пришълците били най-вече втори синове в семействата си, които по тази причина не можели да очакват наследство. В Босна им се предлагала много земя при изгодни условия. Когато обаче партизаните на Тито излезли победители в край на Втората световна война, германците трябвало да бягат, независимо, че нямали нищо общо с режима на Хитлер.

Ирма Бюлерсбах е родена в Нова Топола. Навремето нейните родители и по-възрастните в селото често й разказвали вълнуващата и тъжна история на това германско поселище на Балканите. Самата Ирма Бюлерсбах добре си спомня, как тази задружна общност преди 60 години била принудена да зареже всичко и да избяга. В началото германските заселници живеели доста скромно. После временните им жилища постепенно се превърнали в масивни къщи, а Босна станала тяхна родина. Изкарвали си прехраната със селско стопанство.

“Когато ги видиш в неделя, никога не би казал, че това са селяни. Ходят облечени като истински граждани, нищо, че през седмицата са цял ден на нивата.”

Това разказва сестра Ирма. Монахинята е родена в голямо семейство, имала е седмина братя и сестри. Единственото нещо в Нова Топола, което все още напомня за това голямо семейство, е старата надгробна плоча на баща й. В гробището има и други плочи с немски имена. Времето обаче постепенно заличава имената, а тревата закрива плочите.

“Гробището е много запуснато, хората тук оредяха и не можеш да разчиташ, че гробове отпреди 50 или 60 години ще се поддържат до ден-днешен.”

Тя и до днес ясно си спомня как хората в паника напуснали домовете си през 1944 година. Чичо й обикалял от порта на порта и викал: “Бягайте всички! Който остане, ще го убият.“ Три хиляди души напуснали родните си домове и това турило точка на германската колония в Нова Топола. Сестра Ирма първоначално не тръгнала с родителите си. Останала в манастира заедно с другите монахини. Спомня си как гледала към бащиния си дом на около два километра от манастира:

“Казаха ми, че повече не мога да се върна там, че къщата е подпалена. Всъщност обаче не беше подпалена самата къща, а една купа слама.”

По-късно Ирма Бюлерсбах се събрала с родителите си в хърватския град Окучани, на границата с Босна. Оттам те продължили бягството си през Унгария и Австрия. От Австрия пък се пръснали по цял свят: Германия, Северна Америка, Бразилия, Австралия... След войната сестра Ирма служила в различни църковни ордени в Германия, Италия, Австралия и другаде по света. Най-дълго останала обаче в хърватската столица Загреб, само на 150 километра от Нова Топола. Когато за пръв път посетила родното си място след босненската война, сълзите й рукнали неудържимо. В главата й нахлули старите спомени. В Нова Топола установила, че някакъв югославски партизанин е получил бащиния й дом като награда за войнишкото си усърдие.

“Влизала съм един-два пъти вътре и, разбира се, всеки път плача. Веднъж ме попитаха: да не сте оттука? Да, рекох им, това е моят дом, където живеех някога.”

След смъртта на бившия партизанин къщата запустяла. Малко след земетресението през 1969 година я съборили окончателно. В началото на 90-те години на миналия век избухна войната, в която едни срещу други застанаха босненските сърби, босненските хървати и бошняците. Монахините отново били принудени да напуснат манастира в Нова Топола. През войната той служел за болница, после станал подслон за бежанци. От 2002 година монахините отново са под покрива му. Само че преди войната били 40 на брой, след нея останали само 6. Една от тях е сестра Ирма. В момента монахините се чудят откъде да намерят малко дарения, за да ремонтират сградата. Работата вече е започнала.

Досегашните дарения вече са вложени в строителните работи. Сестра Мелита се опасява, че ако няма нови дарители и пари за продължаване на ремонта, манастирът и църковната общност ще изчезнат завинаги.

“От все сърце благодарим на всички, които ни подпомогнаха, та да можем пак да си свием гнезденце тук. Работим за възстановяването на по-старите манастирски крила. Признателни сме най-вече на черквите в Нот и Виденци, на хърватското правителство, а и на всички останали. Молим се за спомоществователи, които ще ни подкрепят и занапред, та да довършим делото си. Сърцата ни са отворени и отправяме молитва за дарения.”

Тази молитва вече е чута. В манастира все по-често идват хора, които предлагат помощ.

Група посетители от германската църковна организация Колпингверк е запретнала ръкави и участва във възстановяването на историческия манастир.

”Първия ден оправихме пътеките, тоест – разделихме камъните от тревата. Събрахме камъните от пътеките, почистихме тревните площи, защото от строежа всичко наоколо беше потънало в боклук.”

Това разказва Лиза от Лайпциг. Преди Втората световна война сестрите от манастира в Мала Топола работели и като учителки. Сега се занимават главно с билкарство и фермерство. Гледат да оцелеят, а с целебните си чайове се опитват да помагат да болни хора. Независимо от вероизповеданието им.