1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Една година управление на Голямата коалиция в Германия

От една година Ангела Меркел е канцлерка на Германия, от една година тя е начело на правителствена коалиция от ХДС, ХСС и ГСДП. Хайнц Дюлонг коментира досегашната работа на кабинета.

default

Никоя коалиция не е брак по любов – тази брадата истина важи и за правителствения съюз между ХДС/ХСС и ГСДП, който управлява от една година в Германия. След изборите миналата година теоретически бяха възможни и други коалиции, но от политическа гледна точка само така наречената Голяма коалиция беше осъществима. За пръв път от 36 години насам християндемократи и социалдемократи – които в Германия са известни като масовите, народни партии – се събират в общо правителство. Тази коалиция има мнозинство от две трети в долната камара на парламента, Бундестага, и значително мнозинство в горната – Бундесрата. Ето защо големи бяха надеждите, че двете партии заедно биха могли да решат проблеми, които досега ги бяха изправяли една срещу друга. Нищо такова обаче не се случи. Фактът, че безработицата спада, а икономическата конюнктура потръгва се дължи на реформите, подхванати от предишното правителство – коалицията на социалдемократите и зелените. Дълго обсъжданата реформа в здравеопазването изобщо не прилича на някакъв коренен обрат в системата на медицинското осигуряване. А очакванията за консолидация на бюджета са свързани отново не с политиката на това правителство, а с благоприятното икономическо развитие. Кабинетът все пак успя да направи поне една крачка в правилната посока към друга важна реформа – на федералните структури. Защото разделението на отговорностите между централното и провинциалните правителства наистина се нуждае от обновяване. Отворен обаче си остава въпросът за разпределянето на средствата, който и занапред ще поражда много конфликти между Берлин и провинциалните столици. В някакъв смисъл това е отражение на главния проблем, който има канцлерката Ангела Меркел. Тя е принудена винаги да се пази от удари в гърба, които й нанасят провинциалните министър-председатели от собствената й партия, борещи се за повече власт. Така Меркел е принудена непрекъснато да доказва умението си на балансьор, което, впрочем, е особено важно за шеф на коалиционен кабинет. Като се има предвид, че двете партии в правителството имат почти еднаква парламентарна тежест, конституционното право на канцлерката да издава нареждания, задължителни за министрите, е като изпразнено от съдържание – поне по отношение на министрите-социалдемократи. И още един недъг на този кабинет: колкото и силна парламентарна подкрепа на има, правителството на голямата коалиция не разполага със същински център на властта. Канцлерката Ангела Меркел е и председател на ХДС, но лидерите на останалите две партии в коалицията – ХСС и ГСДП – не участват в кабинета, което има дава възможност, когато се наложи да застават на дистанция спрямо правителството в Берлин. Лидерът на ХСС и министър-председател на Бавария Едмунд Щойбер го прави по-често, лидерът на ГСДП и министър-председател на Райнланд-Пфалц Курт Бек – по-рядко. Да не говорим, че в отделните провинции управляват коалиции от различен характер, а това допълнително утежнява съдбата на Ангела Меркел.