1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Една година след израелското изтегляне от ивицата Газа

Според нашия близкоизточен наблюдател Петер Филип една година след изтеглянето на Израел от Газа положението се е влошило и за двете страни по конфликта. Ето анализа на Петер Филип:

Израелски танкове на път към Газа

Израелски танкове на път към Газа

Голямата коалиция на израелския премиер Ехуд Олмерт се готви за завой на 180 градуса: след опита, придобит в ивицата Газа и в Ливан за едностранно изтегляне от западния бряг не може и да се мисли, каза вицепремиерът Шимон Перес. Точно това обаче беше една от централните точки от правителствената програма на същата тази голяма коалиция: след инициираното от предшественика на Олмерт Ариел Шарон изтегляне от Газа трябваше да последва изтегляне и от Западния бряг на река Йордан. Евентуално дори като в Газа – без съгласуване с палестиците и с ясната цел, израелции палестинци дда бъдат трайно разделени едни от други. За да могат и двете страни да живеят и съжителстват, ако не в мир, то поне в известно спокойствие, поради липсата на пряк контакт.

Една година след изтеглянето от Газа подобни концепции се превърнаха в макулатура за израелската стратегия по сигурността. Впрочем тази стратегия и без това нямаше нищо общо с активната мирна политика. Защото по този начин Израел искаше самостоятелно да определи и зафиксира неща, които бяха опитвани и постигани по други места само чрез преговори и двустранни спогодби – създаването на окончателен регламент, тегленето на оконнчателни демаркационни линии и граници, без грижа за интересите и исканията на палестинците. Още по-малко пък за претенцията им за собствена, жизнеспособна държава.

Точно по този пункт започна основния протест на палестинците и това беше и най-фаталната им грешка: вместо да вземат онова, което Израел бе готов да им даде, палестинците настояха, че окончателното изтегляне от Газа било неприемливо, тъй като предварително определяло тегленето на границите и евентуално представлявало опит да се сведе палестинската държава само до ивицата Газа.

Неспособността и липсата на готовност на палестинците да приемат подобен вариант, бе свързано и с изострянето на напрежението между ООП и придобиващото все повече власт и влияние движение Хамас, ислямистка организация, спечелила доверие и авторитет сред палестинците благодарение на силната си социална ангажираност, но същеврменно представляваща заради яростното и безкомпромисно отхвърляне на държавата Израел и сериозно препятствие по пътя към израелско-палестинско споразумение.

Съсипаната стопански и разтърсвана от обвинения в корумпираност ООП изгуби впоследствие и първите от 10 години насам парламентарни избори, а Хамас, като най-мощна политическа сила, сформира правителството. В Израел тутакси се породиха подозрения, че изтеглянето от ивицата Газа и разпускането на селищата там преди половин година са били тежка грешка.

А и международната общност реагира с неразбиране. След като винаги настояваше за осъществяването на демократичния процес, а ето че един демократичен и свободен вот изведе на власт групировка, която не се придържа към вече сключените спогодби /като договора от Осло/ и чиято харта е програма за по-нататъшни кръвопролития, но не и за помирение с Израел. Освен това Хамас е отговорна за дълга поредица терористични нападения и поради това е включена в ЕС и в САЩ в списъците на организациите, подкрепящи терора.

Обещани помощи за палестинците бяха замразени от европейците и от американците или пък бяха преобразувани така, че не правителството на Хамас, а палестинското население да може да се ползва директно от тези помощи. Всичко това обаче бе изпреварено от събитията: отвличането на израелски войник в ивицата Газа и честия обстрел на израелски гранични селища от ивицата, отново превърнаха Газа в окупирана зона и театър на военни действия. Голяма част от членовете на правителството на Хамас бяха арестувани от израелските власти, щетите нанесени на инфраструктурата в Газа са сериозни, политическото сближаване между Хамас и палестинския президент Махмуд Абас все още е без конкретни резултати, а и отвлечения израелски войник още не е освободен.

Една година след изтеглянето на израелците от ивицата Газа положението там е по-лошо от преди. При това и за двете страни.

Подобно съдържание