1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Един много опасен капан

“Сблъсъкът между културите”: с тази формула Самуел Хънтингтън заяви преди 13 години претенции за обяснение на света. Върши ли ни работа тя днес? Ето гледната точка на Томас Асхойер, изложена в седмичника “Ди Цайт”:

Сблъсъкът между културите: кошмар или действителност?

Сблъсъкът между културите: кошмар или действителност?

Първоначално зад заглавието се мъдреше една свенлива въпросителна. „The Clash of Civilizations?“ бе озаглавен анализът, който през лятото на 1993 американският политолог Самюъл Хънтингтън публикува в списание „Foreign Affairs“ и с който той се прочу в целия свят. Харвардският професор май бе намерил ключа за обяснение на световното положение: през 21 век, писа той, старите междудържавни конфликти ще бъдат изместени от “сблъсъка между културите”. Докато колегата му Франсис Фукуяма безгрижно прокламира “края на историята”, обявявайки победата на пазарното стопанство и либерализма, Хънтингтън потопи световните дела в сумрака на борби и конфликти.

Тезата на американския учен предизвика огромен, но нееднозначен отзвук. Мнозина го обявиха за новия Освалд Шпенглер, изваждащ хегемона САЩ от хедонистичната им дрямка; други видяха в него идеологически проповедник, чиято неаргументирана културна теория цели да затвърди претенциите на Америка за световно господство. Хънтингтън не се смути и разви тезата си в цяла книга. “Борбата на културите” гласеше немският й превод – този път без въпросителна.

След всеки ислямистки атентат, особено след кръвопролитието в Ню Йорк, обществеността се питаше дали Хънтингтън не е прав и дали това не е началото на прогнозирания от него “сблъсък между културите”. Странно обаче, че самият той сякаш не иска да има нищо общо с така шумно заявеното си подозрение. В терористичното нападение срещу Световния търговски център той не видя цивилизационен сблъсък, а “акция на долни варвари срещу цивилизованото общество в целия свят”. Хънтингтън бе категоричен противник на иракската война, защото, според него, тя ще пробуди зли духове, от които Западът няма да може да се отърве лесно.

Но защо изведнъж тази сдържаност, едва ли не страх от употребата на магическата формула? Не е изключено Хънтингтън да е станал междувременно по-проницателен от онези, които триумфиращо се позовават на него. Той изглежда е разбрал, че религията често е просто маска, прикритие за брутални политически конфликти. Хънтингтън може би е прозрял дори, че фундаментализмът е едно съвсем модерно явление, възникнало едва в хода на колонизацията. Затова ислямистките убийци идват не от Средновековието или от една изцяло чужда култура, а от средата на модерното глобално общество – и тъкмо това е най-стряскащото.

И без това понятието “сблъсък между културите” е един много опасен капан. Онзи, който се ориентира по него, предизвиква тъкмо състоянието, което иска да избегне. По този начин “сблъсъкът между културите” се оказва самосбъдваща се диагноза. Впрочем самият Хънтингтън предупреждава днес, че борбата срещу тероризма не бива да се води в минираното поле на културата, като борба между доброто и злото, светлината и мрака. И той е прав. Трябва да се воюва не срещу исляма, а срещу престъпленията, вършени в негово име. Всичко друго само ще засили още повече омразата от всички страни. “Целта на Осама бин Ладен – пише Хънтингтън – е да превърне тази война на една терористична организация против цивилизования свят в сблъсък на културите между исляма и Запада. Би било катастрофа, ако това му се удаде.”