Един кошмар става реалност | От света | DW | 18.03.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Един кошмар става реалност

Китайските репресии в Тибет поставиха отново Покрива на света в центъра на световното внимание. Броени месеци преди летните Олимпийски игри, чиито домакин е Китай, зачестяват призивите за бойкотирането им.

default

Всичко щеше да е толкова хубаво. След три десетилетия на безпрецедентна икономическа надпревара в процеса на наваксване Китай най-после щеше да има възможност да се представи от най-добрата си страна - като модерна държава, на едно стъпало с големите световни нации. Да, всичко щеше да е толкова хубаво. Ако не бяха събитията в Тибет. Изведнъж никой вече не се интересува от огромните модерни стадиони, от главозамайващите кулиси, извеждащи на преден план хармоничното съжителство на културите в многонационален Китай. Демонстранти в червени одежди показаха
Обратната страна на медала
другия Китай, потъпкващ всяка проява на съпротива, била тя и мирна. Ужасен, светът става свидетел на ескалацията на насилието в Тибет. Насилие, насочено срещу другомислещите. Китайските репресии накараха чашата на търпението да прелее. Натрупаното през годините отчаяние се разрастна в сляпо насилие. И всичко това въпреки суперлативите на китайското политическо ръководство за икономическото развитие в Тибет. Макар и да е действителност, икономическият подем е неосезаем за тибетците, които облечени в традиционните пъстри носии имат едно единствено предназначение - да са атракция за туристите, статисти в един изключително екзотичен увеселителен парк.

Tibet Demonstranten rufen Parolen gegen China auf einer Kundgebung in Dharmsala, Indien

Безспорни са усилията на китайското правителство да подобри условията на живот в Тибет. Най-малкото заради това Пекин не може да проумее защо тибетците не изпитват благодарност. Отговорът на този въпрос е ясен. Защото никой от тях не е избрал доброволно да живее под китайско управление. Мнението на тибетците е обаче без значение, както преди, така и днес. Най-влиятелната личност в Тибет е партийният секретар. Постът винаги се е заемал от китаец. Също президентът Ху Цзин Тао, преизбран миналата седмица за още един петгодишен мандат, е изпълнявал в миналото тази длъжност. Именно той носи отговорността за кървавото погасяване на последните големи протести в Тибет през 1989 година. Макар и по всичко да изглежда, че събитията от преди 19 години се повтарят, Пекин не може да си позволи подобен
Произвол на действията
спрямо тибетското население. Времената са други. Днес навсякъде има мобилни телефони с интегрирана фотокамера, много повече са и чеждустранните туристи, които в актуалния случай са и потенциални свидетели на репресиите. Сякаш без да се съобразява с всичко това китайското правителство е твърдо решено да използва всички средства, в това число и насилие, за да овладее ситуацията. Не на последно място заради китайското домакинство на летните Олимпийски игри. И въпреки това зачестилите призиви за бойкотирането им са грешен подход, смята дори Далай Лама. Защото въпреки усилията си Пекин вече не е в състояние да скъса връзката между олимпийския идеал и човешките права.