1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Един именит германски архитект за работата си в Китай

Баща му беше министър на въоръжаването в кабинета на Адолф Хитлер. С мегаломанските си проекти Алберт Шпеер трябваше да превърне Берлин в столица на света. За сина, носещ същото име – Алберт Шпеер и роден през 1934 година, и също така архитект, гигантските строежи винаги са били прахосничество. След 25 годишна преподавателска дейност той работи в чужбина, в последно време в китайската столица Пекин. Чжу Хон

В Китай все още са в обръщение банкнотите от сто юана с лика на Мао

В Китай все още са в обръщение банкнотите от сто юана с лика на Мао

информира:

Самият Шпеер казва, че този проект е голямо предизвикателство и същевременно единствен по рода си шанс за един архитект. Той работи в Китай за пръв път преди 10 години по реализацията на проект на ЮНЕСКО за преустройството на един стар квартал на Тянжин. В момента съвместно със свойте китайски и германски партньори Алберт Шпеер ръководи изпълнението на повече от 80 проекта в Китай. В повечето случаи клиентите му са градове, държавни организации или пък дружества за развитие. Шпеер е оставил широка диря не само в Пекин и Шанхай, но и в редица други китайски градове.

През тези десет години Китай беше под звездата на бясно икономическо развитие и на политика на отваряне на вратите към света. Ето какво е най-силното впечатление на Шпеер от Китай:

“Не само бързия темп на строителство, но до голяма степен качеството на взетите решения, но обмислените решения. Другото, което ме смайва в Китай е 2000-годишната история и култура, всичко което човек може да направи в градоустройственото планиране. Също така Китай е много интересен, но от друга страна е и много трудно културата и представите, произтичащи от тази култура да бъдат приведени в съзвучие с европейските представи.”

В хода на модернизацията се стигна до промени и в строителството. Жу Юе, директор на една китайска строителна фирма участваща в няколко големи проекта в Пекин посочва от собствен опит:

“Пекинската строителна промишленост се намира във фазата на динамично развитие. Чуждестранните архитекти внасят нови идеи. През 80-е и 90-е години Пекин беше фиксиран върху класическия стил на строителство, но това повече не съотвества на имиджа на световен център. Оттогава многообразието и индивидуалността придобиха много по-голямо значение.”

Всичко това дава на Шпеер единствения по рода си шанс за експертиза и проект за изграждането на оста между северната и южната част на Пекин. Според принципите на древното китайско изкуство Феншуй северен Пекин е разположен на т.н. Драконова артерия, с други думи – на най-благоприятното географско положение. Феншуй е съществуващо от хилядолетия учение, за поставяне обкръжението в пряка връзка с хората. При това е без значение дали става дума за стоя, апартамент, къща с градина, комплекс сгради или пък цял град.

Архитектите от чужбина привнасят не само нови идеи за оформление изтъква бизнесменът Жу Юе, а също така и нови щадящи околната среда материали и технологии на строителство. И преди всичко – добре обмислени концепции, които съответстват на изискванията на възложителите. Към това изказване Алберт Шпеер допълва, че чужденците внасят още нещо, а именно – качество. Също обаче и германският архитект не остава незасегнат от някои разочарования от китайската действителност:

“Най-голямото разочарование всъщност е, че някои китайски фирми не изпълняват договорите. В Китай подписаният договор има съвсем различна стойност, отколкото в Германия. Ние сме изпълнявали поръчки въз основа на подписани договори и въпреки това не ни е било платено.”