1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Единството като обещание post-mortem

Междуличностните дрязги и партийно-процедурни хватки отдавна предвещават края на Реформаторския блок. Но истинският му край дойде с красивата лъжа, нарекла разцеплението на реформаторите "единство", смята Полина Паунова.

"Самият аз не знам къде отивам – на конгрес или на концерт“. Така членът на Гражданския съвет в Реформаторския блок Гроздан Караджов кратко описа сгромолясването в последния момент на подготвяния повече от месец форум на десницата. На него коалицията трябваше да избере свой лидер и непосредствено преди изборите да демонстрира стабилност.

Въпреки, че е кандидат-депутат, между Караджов и избирателите на формацията има една основна прилика. След неделя нито той, нито те могат да бъдат сигурни за какво ще гласуват – за реформи или за естрада (във вариант на добре звучащи обещания; и обяснения за единство на фона на видимо разцепление).

За проблемите на блока се загатва отдавна. Официално, обаче, диагнозата постави на 4 август лидерът на ДСБ Радан Кънев. Когато подаде оставка от поста "говорител“ на коалицията той обясни, че „след Европейските избори трудно постигнатото и крехко единство на Блока е било сериозно разколебано, а образът на РБ като единен и нов политически съюз е подменен от образ на традиционна многопартийна коалиция с разностранни и често противоречиви интереси“.

Усилия за преодоляване на центробежните сили

За да бъде преодолян този проблем, партийните лидери във формацията единодушно решиха, че трябва да се предприеме решителен ход, който да доведе до успокояване на страстите. Като единствен вариант бе посочено провеждането на конгрес, преди вота, на който да бъде избран единен лидер на коалицията. Именно тази стъпка трябваше да бъде първата от пътя, който реформаторите се гласяха да изминат към създаването на мета-партия, в която да се влеят съставните й части. Така евентуална конкуренция между различните субекти в коалицията трябваше да се избегне, а различните партийни членове да се научат да бъдат заедно. Не на последно място, провеждането на такъв форум бе ангажимент, който реформаторите поеха към своите избиратели. И не изпълниха.

Но нека се върнем отново в началото на август. При оттеглянето си като говорител Кънев обясни също, че "без смело и ясно назоваване на проблемите, без категорична промяна във вътрешните отношения и външното позициониране, РБ ще тръгне на избори с лъжа към избирателите и ще ги предаде след влизането си в следващия парламент".

Bulgarien Radan Kunev

Вътрешните дрязги в Реформаторския блок отнеха почти предрешения лидерски пост на Радан Кънев

Месец по-късно промяна във "вътрешните отношения" на реформаторите има, но тя е разлом. С бойкота на конгреса от страна на СДС и ДБГ и превръщането му в концерт (по Гроздан Караджов), проблемите пред формацията изглеждат нерешими. Оформянето на две самостоятелни коалиции вътре в състава на голямата – едната около ДБГ, а другата около ДСБ обещават само задълбочаване на противопоставянето, а единството, в което всички партийци се кълняха в неделя, изглежда скрепено с нищо повече от вече регистрираните кандидат-депутатски листи.

Тактика на надежда и страх

Много може да се говори за причините, предпоставили разрива в блока. Основната, обаче отново може да бъде открита в изказването на Радан Кънев от началото на август. А именно – ясното външно позициониране. Обещанията за бъдещо дясно управление до такава степен полакомиха стоялата до момента в периферията традиционна десница, че нейните говорители категорично отказаха да определят отношението си към големия брат Борисов.

Надеждата, че доскорошният противник с генералски уклон ще вкара реформаторите в управлението подтикнаха десните удобно да си замълчат, че са свалили политическото си доверие от Цветанов, например, и да привидят в ГЕРБ сестринска партия. От друга страна негативната реакция към подобен маниер на твърдия десен електорат, който не прави особена разлика между популизма на Борисов и този на БСП, се оказа реална заплаха за блока, тъй като евентуален отлив на гласоподаватели гарантира всичко друго, но не и участие в управление.

По тази причина и целящи хем дружески отношения с ГЕРБ, хем демонстриращи необходимата дистанция, членовете на блока започнаха да поставят редица неизпълними (но и лесно пренебрежими на следващ етап) условия за партньорство, основното - убийствено за егото на бившия премиер, а именно "ще управляваме с Борисов, но без Борисов".

Подобна тактика на надеждата и страха очаквано се превърна в хранителна среда за лични договорки от всякакъв тип – най-невинните, от които доведоха до оформянето на двете малки коалиции в състава на голямата. Ако ли пък излезем от полето на невинността само можем да си предполагаме какво ли обещават те по отделно на един бъдещ "десен" партньор във властта.

Нагонът за влизане във властта

Bulgarien Sofia Antiregierungsproteste

Отношението на традиционната десница към бившия премиер бе твърде нееднозначно

Така нагонът за влизане във властта сега и веднага (някои биха казали, че това е нормална постановка, а други биха я оспорили) силно допринесе за фактическото разцепление в блока, което заради предстоящите избори, партиите в него наричат... единство.

Краят на Реформаторския блок не се крие в междуличностните дрязги и партийно-процедурни хватки, които засега отнеха почти предрешения, по естествени причини, лидерски пост на Радан Кънев. Краят дори не е бламирането в последния момент на конгреса от страна на СДС и ДБГ. Това е най-обикновено разцепление. Краят на реформаторите започва с лъжата, нарекла разпада единство. По този начин партиите в коалицията казаха на своите избиратели, че не е важно дали изпълняват ангажиментите си към тях, а в какво ги убеждават след това.

Краят, всъщност, отново бе предречен на 4 август от Радан Кънев. "(...)РБ ще тръгне на избори с лъжа към избирателите и ще ги предаде след влизането си в следващия парламент". Колкото до предателството, то не е сложен и непредвидим сценарий – голямата коалиция ще се разцепи съвсем официално на две малки. При такъв очакван развой, обещаното за 10 ноември избиране на лидер и предприемане на стъпки в посока единен политически субект, е ангажимент, който очевидно ще трябва да се изпълнява post-mortem.

Редакцията препоръчва