1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Европейското завръщане

Тазгодишната Коледа в България – Коментар от Еми Барух

Летоброенето е нещо относително, биха казали романтиците и изкушените от философските въпроси на физиката дилетанти. Защото – макар че всяка година около Коледа се опитваме да потърсим обективните критерии за изминалото време, макар че с настъпването на празниците всички правим рекапитулация на постигнатото и пропуснатото, която да е съизмерима с някакви общовалидни показатели, в крайна сметка разбираме, че за всеки от нас тежестта на годината, която си отива е различна… И тези разлики не зависят нито от грегорианския календар, нито от спестяванията (ако има такива!), нито от заемите, с които най-вероятно и тази година ще прекрачим символичния праг на времето.

Тези разлики зависят от натрупаната или от изразходваната енергия, с която сме се събуждали и сме лягали в последните 12 месеца. Това е най-човешкото измерение на времето – валидно и за населението отвъд Атлантика, и за европейските граждани, и за жителите на Балканите.

Именно заради натрупаната положителна енергия, тазгодишната Коледа е особена за България, защото за първи път от доста време насам много семейства се събират, за да посрещнат заедно новогодишните празници. Събират се не просто заради мимолетното шампанско на трапезата, а защото децата започнаха да се завръщат. И макар че това «завръщане» да е все още трудно доказуемо с инструментариума на статистиката, то като че ли започна да се усеща. Няколко са причините за това: първата е свързана с края на прехода, със светлината в лабиринта от лутания през последните 15 години. Втората причина, която е в пряка зависимост с първата, е европейският полъх, който се усеща в страната. Прагматично казано – младите се завръщат, защото след две години България става реално и формално европейска територия: т.е. време е за заемане на позиции.

Завръщат се онези, които побързаха да заминат преди десетина години, отчаяни и обезкуражени от липсата на перспективи, от хаоса и корупцията … Част от тях отидоха да учат без ясна идея какво ще направят със своите европейски дипломи, но и без намерение да се опитат да градят професионалното си бъдеще в родината. Друга част напуснаха професиите си и потърсиха шанс да постигнат нещо в Европа. Именно техните автентични разкази, приближаваха постепенно въображаемата Европа към реалната Европа и днешна България към нейното утре.

Думите на един от тях на организирана неотдавна среща със завръщащите се Българи обобщават споделените настроения Той се казва Р.Плевенлиев, имал е много успешна кариера в Германия (строил е летището на Дюселдорф и Мюнхен) и след 9-годишен престой там, решава да се върне. Днес е управител на Бизнес парк София и споделя следното: за мен най-важното са хората… искам моите деца да виждат след време смисъла на това, което съм правил. Това се случва веднъж в една държава – периода на изграждане! И ние – какво? Да стоим настрани ли?... За нас е важно да налагаме добрите практики в България. Така ще я променяме. С цялата енергия, която носим със себе си…

Европейската перспектива на нашата страна е най-точно формулирана от онези завръщащи се българи, които изминават обратния път, след като са постигнали амбициите си, доказали са себе си и натрупали са прилично финансово състояние. И са си дали сметка, че за да си щастлив, това не е достатъчно!