1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейски махмурлук

Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер за кризата в Европейския съюз

Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер

Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер

Официално Европейският съюз се намира във фаза на размисъл. По-скоро, обаче, изглежда се е установило някакво неловко мълчание, тъй като публиката и до момент не е чула нито едно същностно предложение от страна на европейските елити по отношение на това как биха могли да се развият нещата след проваленото ратифициране на конституционния договор и нерешения спор по финансирането на общността в периода 2007-ма – 2013-та година. А доколко сериозен е махмурлукът, обхванал политиците, можа да се установи по време на връчването във Франкфурт на наградата Валтер Халщайн на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер. Лауреатът, удостоен с приза за своите мнобройни заслуги за европейското единство, се въздържа да проявява присъщия на Брюксел оптимизъм в името на аналитичния преглед за състоянието на Съюза.

Юнкер, който е и един от бащите на Маастрихтските договорености, определи европейците като “причудливи обекти”. В цял свят няма друг по-грандиозен проект от европейската интеграция, а именно европейските политици говорят най-зле за него. Юнкер посочи, че гражданите на Европейския съюз живеят по-добре, отколкото пет шести от човечеството и, че очите и надеждите на света са насочени към Европа. Постигнатото от войната насам е толкова много, че други само биха могли да мечтаят затова. “Никой друг не е успял толкова – което ни дава основание да бъдем неимоверно горди.”

Доколко дълбока намира Юнкер настоящата криза в Европейския съюз стана ясно, когато той подробно се спря на европолитическите заслуги на своето поколение. По думите на Юнкер по-младите, към които със своите 50 години се причислява и той, нямат никакви причини да се надуват много. Те често предлагат една твърде жалка постановка, която не би могла да се сравни с постигнатото от поколението, завърнало се от войната и от концентрационните лагери. Нещо повече – Берлин не би могъл да бъде възстановен, ако жените от онова време бяха имали днешния манталитет. Не само политиците като де Гол и Аденауер са тези, които повеждат Европа напред – те само отговарят на желанията на хората.

Юнкер е известен като човек, изпълнен с упование. И така във Франкфурт той припомни, че е бил сред тези малцина европейски политици, убедени, че икономическият и валутен съюз ще успее. Общуването на западноевропейските елити със Средна и Източна Европа, обаче, изглежда му е отнело някои от илюзиите за бъдещето – във всеки случай той се показа разочарован във връзка с най-новата глава от историята на Европа. Аденауер е бил прав, казвайки, че германското и европейското обединение са двете страни на един медал – заяви Юнкер. Днес не само Германия, но и цяла Европа по своя воля и свободно са постигнали обединението, но въпреки това често възниква впечатлението, че западноевропейците не са се оказали докрай искрени в обещанията си за солидарност спрямо новите държави-членки на Европейския съюз. “По-рано срещу нас бяха насочени ракети, днес това са очаквания” – каза Юнкер, като така искаше да подчертае, че може да се стигне до неблагоприятни политически последствия, ако благосъстоятелните западноевропейци не подпомогнат източната част от континента при завръщането в гражданска Европа.