1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Европейски жребий

В обща декларация с Хърватия и Унгария, България се престраши да признае независимостта на Косово. Очаква се в четвъртък правителство да обсъди и официално да потвърди този акт. Коментира Георги Папакочев.

default

През последните години повечето управленски решения в България се вземат колебливо, без нужната подкрепа и непрозрачно. Типичен пример са тежките дипломатически терзания около официалното признаване от София на косовската независимост.

Точно месец, след като на 17 февруари Прищина обяви очакваното си откъсване от Сърбия, българското правителство реши да декларира, заедно с Унгария и Хърватия, подкрепата си за новата балканска държава. Направи го толкова тромаво и неубедително, че остави впечатлението за някаква крива дипломатическа гримаса през силен зъбобол. Направи го и страхливо, в компанията на още две страни, едната членка на ЕС, а другата активна кандидатка за членство, обединени от общите им граници със Сърбия.

Няколко дни преди днешната декларация беше вече ясно, че управляващата

БСП се готви да преодолее колебанията си

между здравия европейски и евроатлантически разум и традиционната идеологическа солидарност с някогашния Белград. Дълбоко вкоренената конспиративност на сегашното управление, обаче, отново стана причина българите да научат за предстоящото решение отвън, в случая от хърватски вестник, а не от собствените си управници.

Karte von Kosovo topographisch

Впрочем, на прословутото заседание на ВС на БСП на 24 февруари беше вече проехтял завета на най-близкия български приятел на Слободан Милошевич, проф. Велко Вълканов, който обяви през 2006, че и в отвъдното „Милошевич ще продължи да бъде един от най-мощните фактори в живота на сръбския народ и сръбската държава”. На пленума бяха прозвучали също и трезви гласове/ за късмет-мнозинство!/, които призоваха управлението все пак да се съобразява с европейските си и евроатлантически ангажименти. Чути бяха и предложения за незабавното признаване на бившата сръбска провинция, които тогава тутакси бяха отхвърлени. В резултат се гласува неясен документ, с акцента, че Косово ще бъде признато в неопределен срок, след като даде ясни доказателства, че спазва декларираните при обявяването на независимостта ангажименти.

Дали под натиска на опозицията

дали от интензивните сондажи с Брюксел и Вашинтон, дали в резултат на оценката на правителствения Съвет по сигурността или от абсурдната ситуация, в която управлението попадна след спирането на фондовете от ЕС, след тежките ЖП трагедии и ексцесии в домовете за деца без родители, както и на фона на най-новия разтърсващ скандал в МВР, правителството все пак се реши да премине своя Рубикон по признаването на Косово и да потисне традиционния си страх от евентуални ответни мерки на Белград. Мерки, които дори според експерти на управляващите, биха могли да се изразят единствено във временен „съседски пътнически тормоз”.

Засега, поне декларативно, жребият е хвърлен. Надеждата е, че ще последват и логичните практически действия.