1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

“Европейски” акциз за българската домашна ракия

Облагането на домашната ракия с нов, „европейски” акциз, предизвика реакции както сред производителите на традиционното българско питие, така и сред неговите масови потребители /Георги Папакочев/

default

Малко са нещата засегнали така силно българина в първите дни на еврочленството, както „скандалната” новина за оскъпяване производството на домашна ракия. Приетите високи акцизи за варенето на концентриран алкохол предизвикаха къде спонтанни, къде провокирани протести в районите, които традиционно произвеждат домашната българска пиячка, а депутатите в парламента, повечето от които далеч не са въздържатели, изразиха емоционални становища за намаляване на този „убийствен”, по думите на някои, акциз.

Как в действителност стоят нещата ?

Според Националната лозаро-винарска камара в България, сега частните казани са ограничени да произвеждат до 1000 литра ракия, без да плащат акциз. Но повечето от тях варят много по-големи количества и я продават. Селските казани дестилират годишно около 20 млн. литра гроздова ракия, като не е възможно, обаче, да бъдат изчислени количествата плодова ракия. Лозаро-винарите твърдят, че в Министерството на икономиката и енергетиката били регистрирани 1617 казана, но това било едва 5 на сто от всички подобни "обекти". В Интернет имало масирани реклами за продажба на големи количества домашен алкохол. Ракия се продава масово и в пластмасови бутилки. Изчислено е, че тази незаконна продажба води до огромни загуби в бюджета от акцизи и ДДС. Ако всеки казан вари между 5 и 10 хиляди литра годишно, въпросните «обекти» произвеждат общо между 80 и 160 хиляди хектолитра. Това е два пъти повече от ракията, която се произвежда легално, а загубата за държавата надхвърля 100 млн. лв. годишно.

Познавачи твърдят, че незаконно произведената ракия се търгувала основно в огромния брой кръчми, изникнали като гъби след дъжд през последните години. В тях единствено най-сериозните ценители можели да усетят какво всъщност им се сервира. И понеже в кръчма обикновено се пие с компания, бил направен експеримент, който недвусмислено показал, че при няколко поръчки на различна марка ракия, на клиентите бил сервиран един и същ алкохол. Измамените, обаче, нямало как да разберат това.

Така или иначе повишеният акциз върху домашната ракия породи протести сред производителите. Общини в югозападната част на страната, като Симитли, Кресна, Сандански, Струмяни и Петрич изразиха по недвумслен начин недоволството си, говори се за организиране и на общонационална акция срещу въпросните налози. Митничари затвориха показно няколко действуващи частни казани и наложиха глоби на собствениците им. Емоционално и патриотарски обществото застана на страната на домашните ракиджии, а по-разтропаните производители обявиха, че ще монтират казани в личните си дворове по селата, където никой няма да може да ги контролира.

Малцина, обаче, се обърнаха към тъжната статистика за потърпевшите от употребата на т.нар.”концентрирана ферментирала глюкоза”.

Според Националния център по общественото здраве броят на алкохолно зависимите в около 7 милионна България надхвърля 300 хиляди души. През последните 10 години броят на жените, които посягат към чашката се е увеличил двойно и сега повечето от тях пият колкото мъжете.

Най-тревожна, обаче е статистиката свързана с младежкото пиянство. Според експерти от Центъра по наркомании 20 хиляди български тиинейджъри са потенциални алкохолици. Между 15 и 25 хиляди ученици пият по пет ракии на ден. 80 на сто от юношите са се напивали поне веднаж още преди да влязат в гимназията. Средната възраст, на която се опитва за първи път вкусът на алкохола, е 13 -15 г. макар че някои от децата са пили и на 12 г. Това означава, че родителите са тези, които за пръв път са разрешили на хлапетата да изпият чаша алкохол. Проучвания сочат, че 5 на сто от гимназистите пият всеки ден. Толкова са и децата, които поглъщат по 2.5 л. бира, 1 л. вино или по 250 г ракия на ден. Над 20 хил. от гимназистите споделят, че са изпили повече от 300 г концентрат на последния купон. Седем на сто са признали, че са се напивали поне пет пъти през последния месец. Само 5 на сто от тийнейджърите са трайни въздържатели, показват данните.

Всичко това звучи не тревожно, а по-скоро шокиращо, особено когато цяла Европа започва истинска «битка с чашката». Еврокомисарят по здравеопазването Маркос Киприану вече внесе конкретно предложение за ограничаване консумацията на алкохол в страните от ЕС. То предвижда да се слагат предупредителни надписи върху бутилките със спиртни напитки, на които да се отбелязва колко са вредни за здравето на човека. Ще бъдат въведени и строги забрани за продажба на алкохол на младежи до 18 години. Дългосрочната цел на програмата е рекламите на алкохол в медиите постепенно да изчезнат.

Така, докато в Европа започва «битка с чашката», в новата членка България се води «битка за чашката». Засега победителят в българското сражение не е известен. Известни са само потенциалните потърпевши в младежка възраст.