1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейският съюз след френското “не” на конституцията

След референдума за европейската конституция във Франция кризата в Европейския съюз става очевидна. Има ли евросъюзът концепции за излизане от кризата

default

Европа се обединява, но европейците се дърпат от обединението. В понеделник, ден след като французите казаха “не” на европейската конституция махмурлукът беше голям. Брюксел не съумя да представи обоснована концепция как да се действа по-нататък. От друга страна, нямаше и куража да обяви неуспеха на конституцията. Беше отбелязано само, че “демократичното решение” ще се вземе, естествено, под внимание. Но процесът по ратифицирането трябва да продължи. Съвместимо ли е това? Обосновано обяснение не можа да даде и говорителката на Европейската комисия Франсоаз Льобел, която в продължение на един час трябваше да изтърпи открития срещу нея вербален огън на медиите. Необходим е “задълбочен анализ”, беше отговорът. Причините за френското “не” са по-многостранни и не са насочени срещу обединена Европа, заяви говорителката. Освен това Европа често е изживявала “трудни периоди и ги е преодолявала”. Способността на Европейският съюз да функционира не е застрашена, защото съществува договорът от Ница.

С други думи, “да продължим, както досега”? Това е невъзможно. В сряда конституцията е застрашена от още един удар – почти сигурно е, че холандците също ще гласуват срещу нея. Тогава две от първите страни-членки на Европейския съюз ще са отхвърлили новия договор. В неделя вечерта двама председатели стояха безпомощно на сцената. Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет и Хосе Мануел Барозо, председателят на Европейската комисия не предложиха нещо повече от общи фрази. Барозо говори за значението на европейското обединение, на което според Юнкер френското “не” не е сложило край. Неоснователен ли е обаче страхът на хората от глобализацията, от загуба на работата и на благосъстоянието? По този въпрос двамата не обелиха нито дума. А съмненията срещу приемането на Румъния и България, както и на Турция някой ден? Те не са от значение. Вместо това централно място се отделя на един малък пасаж, който държавните и правителствени шефове предвидливо добавиха към конституцията. В него се казва, че Европейският съвет ще се занимае отново с конституцията, ако до есента на 2006 година най-малко четири пети от страните-членки са ратифицирали договора. От юридическа гледна точка конституцията ще бъде погребана, ако шест страни-членки гласуват срещу нея. Точно това ще се опита да предотврати Брюксел. Ето защо следващата среща на високо равнище може да бъде очаквана с напрежение. Тя ще се състои на 16 и 17 юни в Брюксел. Поради неблагоприятното развитие в Германия предвиденото обсъждане на средносрочните финансови планове на евросъюза и без друго се отлага за по-далечно бъдеще. Ще има, с други думи, достатъчно време държавните и правителствени шефове да се занимаят с въпроса за недоверието на европейските граждани в Европейския съюз. Само че тъкмо в този труден период в евросъюза няма личности, които убедително да защитят проекта за обединена Европа. Необходим би бил човек като Жак Делор; Барозо и неговият екип са твърде неубедителни.

На всичко отгоре – състоянието на страните-членки; след референдума Франция и без друго е отслабена на европейско равнище, предвид на предсрочните избори на есен политиците в Германия имат съвсем други грижи. Ето защо германско-френският мотор няма да бъде опорната скала и няма да посочи сигурния път. Юнкер се радва на добро име в Европа и има харизма. Но в края на юни той ще трябва да освободи поста на председател на Европейския съвет и да го предаде тъкмо на Тони Блеър. Британският министър-председател може и да е убеден привърженик на обединена Европа, евроскептичните граждани на страната му обаче няма да имат възможност да се превърнат в спасители на Европа. Кризата на евросъюза е налице и решение не се вижда на хоризонта. Парализа ще бъде последствието от френското “не”. Почти трагично е, че такъв е резултатът тъкмо от референдум за конституцията, защото тя ще подобри именно онова, заради което французите гласуваха с “не”. Целта на новия договор е да направи разширения евросъюз по-прозрачен, по-демократичен и по-дееспособен. Точно това се отлага сега за неопределено време.