1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Европейският Съюз поиска независимо разследване на събитията в Аниджан

Коя е истината за случилото се на 13 май в Аниджан? Близо 1 000 души са били убити от силите за сигурност в източната част на Узбекистан, съобщават очевидци и международни организации за защита на човешките права. Според режима на президента Ислам Каримов загинали са само 169 души. Европейският Съюз поиска независимо разследване на кървавите сблъсъци в Аниджан. А за да не се превърне в съучастник на Каримов, Зап

default

�дът трябва да предприеме и по-нататъшни стъпки.

Четири дни след кървавите сблъсъци в Аниджан 65 чуждестранни дипломати и журналисти получиха разрешение да посетят източната част на Узбекистан. Всички следи бяха вече заличени. Не бяха предвидени срещи с оцевидци или участници. Режимът на диктатора Ислам Каримов се надяваше да сложи по този начин точка след - както той я нарича – една от битките в борбата срещу ислямистки терористи. В действителност обаче се сложи точка след кървавото масово убийство, извъшено от силите за сигурност на узбекското вътрешно министерство.

За щастие обаче Европейският Съюз не се поддаде на инсценираната от Ислам Каримов постановка и поиска независимо разследване на събитията в Аниджан. Правителството в Ташкент продължава да твърди, че броят на загиналите не надвишава 169, повечето от които ислямистки терористи. Местни наблюдатели съобщават обаче за близо 1000 жертви, много от тях невъоръжени цивилни, жени и деца. Бежанци били преследвани от узбекските сили за сигурност до границата с Киргизстан, където повечето от тях били хладнокръвно убити, съобщават очевидци.

Надали някой вярва на твърденията, че размириците са подкладени от фанатичните ислямисти от т. нар. партия на освобождението. Познавачи на политическата ситуация в Узбекистан определят потенциала на подкрепящите фундаментализма като изключително ограничен. Това би могло да се промени обаче, след като режимът на 67-годишния диктатор Каримов прибягна до крайни средства, за да задуши в зародиш всяка една проява на съпротива. Узбеките имат многобройни причини за оказване на съпротива: ширещата се корупция и зле функциониращата икономика, които принуждават мнозина да напуснат родината си. Подтискането и преследването на другомислещите, бюрокрацията на държавния апарат, който не допуска проявата на лична инициатива. В Узбекистан не е необходимо дори да се извършва манипулация на изборните резултати, тъй като опозицията е така или иначе забранена. Човешките права не се зачитат, а затворниците биват изтезавани по нареждане на управляващия деспот.

Тези факти са отдавна известни, но само малцина на Запад се осмеляват да изобличат режима на Ислам Каримов. Един от тях е бившят посланик на Великобритания Крег Мърей. Други пък, като например американският генерал Майърс обещават на Каримов военна помощ. От 2001-ва година САЩ поддържат военна база в южната част на Узбекистан, в която се подготвят операции в Афганистан. Там са разположени също близо 300 военни на бундесвера. Чужденците май не искат да упражнавят критика срещу гостоприемния домакин. Домакин, чиито ръце са измърсени с кръв. Независимото разследване на събитията в Аниджан би трябвало да е само началото на противодействието от страна на Запада. Ако Европейският Съюз и САЩ държат действително на ценностите на действащата демокрация, то те са длъжни да покажат най-сетне воля за действие. За да не се превърне в съюзник на режима на Каримов, Западът трябва да се погрижи за изолацията на диктатора и утвърждаването на опозицията. В противен случай опасността от ислямистки тероризъм в Узбекистан ще се превърне в реалност.