1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейският съюз отлага решението за изход от кризата

Ако трябва да обобщим посланието от срещата на върха на ЕС, то звучи така: "Безпомощни сме и отлагаме решението за изход от кризата". А това вреди на европейския политически елит, твърди в коментара си Бернд Рийгерт.

default

Европейският съюз е отново на кръстопът

Решението се отлага за октомври или декември. Неясно остава, дали все пак е възможно така важният Лисабонски договор да бъде ратифициран от всичките 27 страни-членки. Може би той ще последва съдбата на проекта за Европейска конституция, отхвърлен от холандците и французите и впоследствие погребан окончателно.

Въпросът е, дали ЕС е в състояние да функционира на базата на договора от Ница? Отговорът е: Да, може! Защото днес ЕС не се нуждае толкова от нови механизми за вземането на решения, колкото от

политическа воля за обща политика

и за задълбочаване на интеграцията. Политическата воля е задача на националните правителства. И ако трябва да осъществява някакъв конкретен проект, то винаги може да се намери правен изход от Договора от Ница.

EU Belgien Krisengipfel Nicolas Sarkozy

Никола Саркози - бъдещият ротационен председател на Европейския съвет

Бъдещият ротационен председател на Европейския съвет - френският президент Никола Саркози е привърженик на тази идея. Със или без нов договор той е решен да постигне напредък в областите отбрана, енергийна политика и имиграционните въпроси. Въпросът е, дали и другите европейски лидери ще го последват в тези му амбиции, или ще предпочетат да се крият зад паравана на сегашната институционална криза.

Договорът от Лисабон не е вълшебно лекарство

за всички проблеми в ЕС. И ако за функционирането на общността е така важно тя да има постоянни президент и външен министър, то те биха могли да бъдат назначени и без да е необходимо решението на всичките 27 страни-членки. Стига обаче да съществува политическа воля за това. Договорът от Лисабон не променя принципите за равноправие на всичките страни-членки и за единодушно одобряване на важните решения. И в този смисъл той не е диаметрален на положенията, залегнали в Договора от Ница. Изводът: И без Лисабонския договор можем да живеем и да правим обща европейска политика, стига това да е желанието на всички. Единственият проблем остава свързан с въпроса за

следващите разширявания на съюза

тъй като със сегашните 27 страни-членки е достигната горната граница по смисъла на Договора от Ница.

EU Flaggen Dossierbild 3

Ще се справи ли ЕС с евентуални следващи разширявания?

На това много държат Франция и Германия, докато Австрия, Словения и някои други страни-членки държат, Брюксел да изплъни ангажимента си към страните от Балканите и да ги приветства в "клуба".

И тук опираме до това, което сега всички наричат "Европа на двете скорости". Ако на страните от Балканите и на Турция им бъде предложено привилигеровано, а не пълноправно членство, това дефакто ще означава същото - че ЕС се разделя на първа и на втора класа. В третата класа (или скорост) ще попаднат страни като Украйна, Грузия или Молдова, които също се стремят към членство. И ако след година-две европейските лидери намерят начин, как Лисабонският договор все пак да влезе в сила, тогава дебатът за това, къде са окончателните граници на ЕС, отново ще бъде твърде закъснял.

Редакцията препоръчва