1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейският съюз – една година след Източното разширяване

На 1-ви май 2004-та стените на Дъблинския замък станаха свидетели на забележително събитие. В столицата на Ирландия бе отпразнувано приемането на десетте нови страни в Европейския съюз. Какво се е променило днес, година по-късно, когато ежедневието замени еуфорията от Източното разширяване? Коментар от Емил Попов

Eвропейската комисия в Брюксел

Eвропейската комисия в Брюксел

Една година е твърде кратък период, за да могат да се правят фундаментални заключения за това, как се отрази Източното разширяване на Европейския съюз. И все пак, струва си да се погледне отражението на започналите процеси както в огледалото на Изтока, така и в огледалото на Запада.

Като цяло разликата в темповете на развитие между стари и нови страни-членки не само че се запази, но дори и се задълбочи. Сравнението тук е в полза на страните от Централна и Източна Европа и що се отнася до икономическия растеж, те определено превъзхождаха старите членове на Брюкселския клуб. Средният годишен растеж в новите страни бе 5% или с около три пункта по-висок от този в старите. Несъмнено това е добра предпоставка, източноевропейската флотилия да настигне по-бързо богатия западноевропейски лайнер. Макар че според Виенския институт за икономически изследвания, най-добрите от новите страни ще достигнат средното ниво на Евросъюза най-рано през 2015-та година.

Едва ли данните от високия растеж могат да заслепят трезвия поглед към макроикономическата фасада на Източна Европа. Растежът се дължи главно на ниската изходна позиция на тези страни и на фактори като например чуждите инвестиции, които бяха налице още преди влизането в Европейския съюз. За обикновения източноевропеец растежът е по-скоро абстарактна величина, която той едва ли осезаемо чувства в ежедневието си. Сянката на безработицата в новите страни-членки помрачава радостта от високия растеж. Макар и да намалява, безработицата в Централна и Източна Европа и през 2006-та година ще бъде около 14 %, т.е. приблизително два пъти по-висока от средната на запад.

Високият растеж в Средна и Източна Европа не дава особено отражение на Европейския съюз като цяло. Все още над 90% от брутния вътрешен продукт на Общността се създава в старите страни-членки. Малка Холандия създава годишно толкова, колкото 10-те нови страни взети заедно. На този фон е все още твърде рано да се твърди, че динамиката на Изтока осезателно е повлияла на Евросъюза като цяло. И все пак, Изтокът успя да промени Запада. Работният пазар в Западна Европа бе изправен пред дисциплиниращата конкуренция на по-ниските социални стандарти и ниво на заплащане на изток. Ако един германски работник в автомобилната промишленост получава средно 33 евро на час, същият труд в Полша се заплаща със 7, a в Словакия с 4 евро. Запазването на тези разлики определено е от полза на западните работодатели. Така те могат да засилят натиска върху работниците, заплашвайки ги постоянно с изнасянето на производството на изток. Една година след Източното разширяване настроенията например в Австрия, която граничи с четири от новоприетите страни, не са особено оптимистични: едва 8% от австрийците виждат някакви лични предимства от разширяването.

Опитът от първата година след Източното разширяване не би следвало нито да се абсолютизира, нито да се взема за основа на сериозни икономически прогнози. В крайна сметка предимствата от разширеното интеграционно пространство и на Изток и на Запад ще се почувстват едва в дългосрочен план. А що се отнася до дългосрочните прогнози, някога видният икономист Джон Мейнард Кейнс бе казал с британско чувство за хумор, че в дългосрочен план всички ние няма да сме живи.