1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Европейският съд по правата на човека и България

В приетата на 4-ти ноември 1950-та година в Рим Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи се казва, че европейските правителства подписват тази конвенция, потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват фундамент на справедливостта и мира в целия свят. Спазването на тези високи задължения, поети от европейските държави в Конвенцията, контроли

default

ра Европейският съд по правата на човека. Дойче Веле разговаря с Евгени Боев - български юридически секретар в Съда.

Г-н Боев, кога българи имат право да подават жалби до Европейския съд по правата на човека?

Боев: Съгласно член 34 от конвенцията, която се администритира от съда, жалба може да подаде всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от високодоговарящите страни над правата, провъзгласени в конвенцията или в протоколите към нея.

Кой взима решенията по основателността на жалбите?

Боев: Те се взимат от съда. Съдът заседава в три вида формации: комитети от трима съдии, камери от седем съдии и голяма камера от седемнадесет съдии. Решението дали една жалба ще бъде разгледана от комитет от трима съдии, камера от седем съдии или голяма камера зависи от естеството на жалбата.

Когато една жалба се разгледа и се вземе решение, длъжни ли са българските власти да спазят това решение? Задавам Ви този въпрос във връзка със скорошното решение на Федералния конституционен съд, който постави германската конституция над Европейската конвенция.

Боев: Съгласно член 46 от конвенцията високо договарящите страни, включително България и Германия, се задължават да изпълняват окончателното решение на съда по всяко дело, в което те са страна. С други думи решенията на съда са задължителни за държавата независимо от вътрешните решения на нейни органи, били те конституционен или вътрешен съд, изпълнителна или законодателна власт. В момента, в който съдът е взел едно решение, то е задължително за държавата като цяло. Решенията на съда имат три вида ефекти. Първо – съдът може да присъди справедливо обезщетение по чл. 41 от конвенцията. При това положение държавата, след като решението влезе в сила в рамките на три месеца, е длъжна да изплати това обезщетение на жалбоподателя. Освен това държавата е длъжна да вземе индивидуални и общи мерки, с които да поправи ситуацията, както на конкретния жалбоподател, така и на общия и неидентифициран проблем в решението на съда. За изълнението на тези задължения от държавата отговаря комитетът на министрите на Съвета на Европа.

Колко жалби са се поставили досега от България и кои са най-често застъпените въпроси и теми?

Боев: Според нашата статистика от момента, в който България е ратифицирала конвенцията на 7-ми септември 1992-ра година, в предишната комисия и в съда са постъпили общо 4231 жалби. Към днешна дата са висящи 1252 жалби. До сега съдът е излязал с 44 решения. От тях едно не е окончателно, две са заличени от списъка, тъй като жалбоподателите са сключили споразумение с правителството. Освен едно решение във всички останали Бялгария е в нарушение на Конвенцията.

Бихте ли дали конкретен пример от последните няколко седмици или месеци?

Боев: Да. На 30-ти септември излязоха няколко решения срещу България.Един прмер затова е решението Кръстанов срещу България, в което жалбоподателят е бил малтретиран по време на полицейска акция през март 1995 година. След това не е имало ефективно разследване на този инцидент и никой не е бил наказан. Жалбоподателят се оплаква по чл. 3-ти от Конвенцията - Забрана на човешкото унизително отношение и за малтретирането и липсата на разследване. Съдът намери нарушение на чл. 3-ти и по двата аспекта, също така и на чл. 6-ти от Конвенцията "Правото на справедлив процес в разумен срок”. Друг пример е скорошното дело Манчева срещу България, което касае проблема за неизпълнение на окончателни решения на вътрешните съдилища. В практиката на съда възникват най-различни въпроси. Не може да се каже, че има някаква обща тенденция по делата срещу България. Най-честата грешка на жалбоподателите е, че те считат, че Страсбургският Съд представлява 4-та инстанция на наднационалните съдилища. Те водят едно дело вътре в България, загубват го и после искат от нас да преразгледаме решенията на вътрешните съдилища - нещо, което ние нямаме компетентност да правим.