Европейският съд по правата на човека е затрупан от дела | Европа | DW | 24.01.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейският съд по правата на човека е затрупан от дела

Натрупалите се за разглеждане от от Европейския съд по човешките права случаи надхвърлят силите и възможностите му. Понастоящем в Страсбург залежават близо 80 хиляди дела. Тенденцията е към увеличение.

default



Наистина става дума за изключение, когато шефът на авторитетна международна институция открито признава, че тя е

безнадеждно претоварена.

Точно това стори вчера президентът на Европейския съд за правата на човека в Страсбург вчера. Жан Пол Коста призна, че постепенно губи поглед върху множеството искове:


"Съдът, както и досега, име прекалено много искове, които изобщо нямат изглед за успех, но които трябва да филтрираме. Затова ни е все по-трудно, да обработим залежалите случаи".


Почти 80 хиляди случая залежават тук,

броят им в сравнение с миналата година нарастна още един път чувствително. Не е от особена полза, че над тях в съда се трудят

над 600 служители в 420 офиса

в стремежа си да осигурят справедливост за хората. Сред ищците има турци, руснаци, арменци и азърбайджанци, също както и германци или французи. Футуристичната сграда от метал и стъкло в Страсбург е за мнозина последна инстанция и последна надежда. ала биха й били необходими много повече сътрудници, повече офиси и повече пари, за да може да обработи планините от дела в Страсбург. А е необходима и политическата воля за целта. Такава обаче липсва най-вече в Русия, където правителството със завидно постоянство се противи на административна реформа в съда. Президентът Коста е вече крайно изнервен от бойкотиращата стратегия на Москва:


"Не можем да чакаме безкрайно дълго, докато бъде подписан решаващия протокол за реформата. Поради това трябва в рамките на този съд и заедно с държавите-членки да намерим начини за скъсяване на процедурите и да се отървем по-бързо от безнадеждните случаи. Само тогава бихме могли да се съсредоточим върху истински важните искове".


За това, че Русия се противи, има съвсем елементарна причина: нито една страна от 47-те членки на Съвета на Европа не е изправяна така често на подсъдимата скамейка както руската държава. Сами миналата година исковете срещу Москва са 20 хиляди. Най-често става дума за нарушения на човешките права в Чечения, за условията в руските затвори и лагери, за корупция и произвол на държавните органи. Когато обаче стане дума за тълкуването на тази равносметка за правата на човека, Жан Пол Коста обяснява, че нещата са относителни:


"Има все повече руски граждани, които знаят за Европейския съд за правата на човека. Тази страна има 140 милиона жители. И ако разгледаме съотношението между исковете и броя на гражданите, тогава Русия в сравнение с други европейски страни е само малко над средностатистическия брой на исковете".


Подобно е положението и с Турция, която през миналата година често бе осъждана за нарушения на човешките права - над 300 пъти. Въпреки това

Турция няма защо да се срамува пред страни като Румъния, България или Украйна.

Срещу тях наистина има по-малко присъди, но предвид на броя на гражданите им, равносметката им е по-лоша. Ала и без туй актуалните решения често имат малко общо с актуалната политическа ситуация: съдът е така претоварен, че понастоящем разглежда турските искове от 90-те години. С досегашните си темпове на работа страсбургските магистрати ще се нуждаят от близо половин век, за да обработят планината от дела.